За първи път Зайчар се споменава през [[1466]] годинаг. в турски документ, във връзка с броя на българското население на [[Видин|Видинския пашалък]]. Разположен е в Зайчарската котловина, при сливането на [[Църни Тимок|Църни]] и [[Бели Тимок]] в река [[Тимок]]. От средните векове та чак до първите десетилетия на ХХ век населението на Зайчар е западнобългарско по своите етнографски особености, признати и от сръбския етнограф Милан Миличевич ("Кнежевина Србија", Београд, 1876 г.). Една част от местните българи сами себе си наричат торлаци или още старинци, докато друга са преселници в края на ХVІІІ век от Тетевенско и говорят източнобългарски диалект, и носят типичните тетевенски носии. През 1883 г. зайчарци вдигат въстание срещу сръбската власт с желание за отцепване на града и околията му и присъединяването им към България,но то е неуспешно и е удавено в кръв (Т. Павлов -, "Българите в Моравско и Тимошко", София, 1931 г.). Край околностите на Зайчар се намират останките на римски императорски палат от [[3 век|ІІІ век]] [[Гамзиград|Felix Romuliana]], който е обявен за част от световното културно наследство под защитата на [[ЮНЕСКО]].
