Разлика между версии на „Лили Иванова“

Допълване
м
(Допълване)
 
{{Музикален изпълнител
| име = Лили Иванова
Когато Лили е 7-8 годишна, родителите ѝ и още няколко роднини събират пари за да ѝ купят [[акордеон]]. Обаче, тъй като няма кой да я обучава, тя се опитва да се научи сама. В 4-5-ти клас тя проявява интерес към това да се научи да свири на [[пиано]]. Единственият пианист в Кубрат е ''другарят'' Чернев, който е на преклонна възраст. Лили тръгва на уроци при него, но успява да вземе само два урока, тъй като учителят ѝ умира. Малко по-късно тя започва да пее в училищния хор, където пеят всички деца. Въпреки хубавия си глас, тя счита това просто за част от обучението и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това, още от първо отделение тя тренира художествена гимнастика, като дори печели златен медал на републиканското първенство в Русе през [[1952]] г. Световната музика, която има възможност да слуша, е предимно руска и италианска - тази, която се пуска по радиоточките или радиото.
 
През [[1956]] г. Лили Иванова започва да учи в Медицинския техникум за медицински сестри и акушерки в гр. Сталин (както тогава се нарича [[Варна]]) за медицинска сестра - престижна за времето си професия, а и техникумът е недалеч от Кубрат. Тя живее в квартира, намираща се на ул. „Шипка“ срещу тогавашното кино „Република“, а не в общежитие. В това кино има концерти популярната певица Ирина Чмихова, по чиято музика младата ученичка се увлича, но бъдещата изпълнителка не може да си позволи билет, а я вижда на живо едва по-късно в Кубрат. Първите данни за изяви пред публика на Лили Иванова, са от 1956-57 г., когато тя изпълнява популярни песни на организираните в техникума „вътрешни фестивали“, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Под ръководството на учителя по музика Христо Иванджиков, Лили Иванова също така участва с пеене и свирене на акордеон в малки непрофесионални състави, т.нар. „агитки“, които изпълняват руски песни пред моряци, в други училища и при различни тържества, като така си спечелва известност на местната певица. Сред песните, които тя слуша от турски радиостанции (тъй като не се излъчват у нас) са „Ganz Paris träumt von der Liebe“ на [[Катерина Валенте]] и „Arrivederci Roma“, които пее на училищни прояви.
 
След завършване, разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. [[Бяла]], но с ходатайството на баща си, около [[1959]] г., младата медицинска сестра започва работа в болницата в Кубрат. НаВ работнотограда ѝима мясточиталищен същохор, ев който тя се изявява, а и колеgите ѝ също известнознаят, че тя обича да се занимава с музика. От спомените на нейния началник д-р. Иван Кирчев, става ясно, че тя е записвала текстове на български, сръбски, немски, италиански и испански песни, а дори и че е запявала на възрастни пациенти.
 
=== Насочване към професионалното пеене ===
 
Лили Иванова твърди, че поредица от малки знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава сериозно с пеене. Единият е случайно дочут разговор между бъдещият ѝ съпруг и негов колега, че тя има талант и би могла да добие известност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказание на ръка от възрастна циганка. Трети знак е силното впечатление от изпълнението на песента „Камино“ от певицата [[Ирина Чмихова]]. Текста на по-късноконцерт станалатав едначиталището отв най-популярнитеКубрат. песниЛили вИванова репертоара намоли певицата, нейнида приятелиѝ свалятдаде оттекста любителски магнитофонен запис, по този начин Лили Иванова разучавано песента. Сред песните, коитоно тя вечей знаеказва, саче ище „Ганцго Пари“направи и „Аривидерчи Рома“ на [[Катерина Валенте]]. Изявявакогато се иприбере в ресторант в РусеСофия, къдетоно получаватака „третаи категория“забравя зада певицаго (категоризацията е документ, удостоверяващ трудови умения)направи. ПоТекста товабива времесвален тяот енейни осъзналаприятели, чекоито имаса гласнаправили залюбителски сцена,магнитофонен коетозапис ѝна даваконцерта уверености да потърси професионално развитие в София. Родителите ѝ са против, нотака тя еразучава решена да отстоява целта сипесента.<ref>[http://cielawww.bgyoutube.com/watch?pv=book_view&aid=412ZXyUcZ4_zpc Иванова,„Отечествен Лили:фронт“ „Истината“]с (2009)Мартин Карбовски, глава2008 „Детство наше“ (стрг., 7-44)Нова телевизия]</ref>
 
Изпълнителката научава, че за да може да се занимава сериозно с музика ѝ е нужна т.нар. „категория“ (документ, удостоверяващ трудови умения), поради което започва за около 2 седмици да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а след това на прослушване от комисия в Русе получава „трета категория“ за певица. По това време тя е осъзнава, че има глас за сцена, което ѝ дава увереност да потърси професионално развитие в София. Родителите ѝ са против, поради лошото мнение за артистите, но тя е решена да отстоява целта си.<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Детство наше“ (стр. 7-44)</ref>
През 1960 г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили Иванова пътува два пъти до София за да опознае какви възможности за реализация би имала. За второто си посещение си взема два дни отпуск и посещава Бюро „Естрада“ с желание за изява, но не знае, че тази институция отговаря само за назначенията в ресторантите. От там ѝ предлагат да пее в ресторант „Сините камъни“ в Сливен, но тя отказва. Така и не се свързват с нея до следващия ден и поради липса на друго предложение, тя се прибира обратно в Кубрат. Впоследствие група пътуващи музиканти чуват за таланта ѝ и предлагат да се присъедини към тях. Те обикалят читалища и театри за да изнасят безплатни концерти пред работници. Длъжността ѝ е държавна, хонорарът ѝ е по 5 или 8 лв. на концерт. Певицата, обаче, не е удовлетворена от нивото и напуска групата и работата си в болницата.
 
През [[1960]] г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили Иванова пътува два пъти до [[София]] за да опознае какви възможности за реализация би имала. За второто си посещение си взема два дни отпуск и посещава Бюро „Естрада“ (да не се бърка със сектор „Естрада“ на Концертна дирекция) с желание за изява, но не знае, че тази институция отговаря само за назначенията в ресторантите. От там ѝ предлагат да пее в ресторант „Сините камъни“ в Сливен, но тя отказва. Така и не се свързват с нея до следващия ден и поради липса на друго предложение, тя се прибира обратно в Кубрат. Впоследствие групатрупа пътуващи музиканти чуват за таланта ѝ и предлагат да се присъедини към тях. Те обикалят читалища и театри за да изнасят безплатни концерти пред работници. Длъжността ѝ е държавна, хонорарътс ѝ ехонорар по 5 или 8 лв. на концерт. Певицата, обаче, не е удовлетворена от нивото и напуска както групата, така и работата си в болницата.
 
Точно в този период Лили Иванова се запознава и омъжва за първия си съпруг Георги Павлов<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=19L9m8NXCDY „Опасно близо - Лили Иванова“, част 5, 2009, bTV]</ref>, който е бил разпределен в с. Завет, недалеч от Кубрат. Сватбата е в изключително тесен кръг - присъстват едва четирима души. Тъй като разпределението му изтича, техният съвместен живот започва в къщата на родителите му в Перник, но бракът им не просъществува дълго, поради битови трудности и неразбирателства със свекърва ѝ, която не одобрява певческата ѝ кариера. По време на брака си и живота в Перник, тя по-често има възможност да пътува до София и да проучи за възможностите за по-нататъшно певческо развитие. Поради неуредиците в брака си, не след дълго тя решава да повече да не се връща в Перник, а по-късно (около [[1964]] г.) иска и развод.<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Лудостта на мечтата“, „Любовта е по-силна от всичко“, „Първи съпруг“ (стр. 45-65)</ref>
=== Начало на кариерата в София ===
 
През [[1961]] г. певицата решава окончателно да се премести в [[София]]. Чрез Лидия Станчева, завеждаща сектор „Естрада“ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова [[Евгени Комаров]]. Той ѝ предлага да ѝпомощта помогнеси в избора на репертоар и датя започнезапочва уроци при него, но тя бързо ги прекратява, тъй като той ѝ преподава руски романси, в които тя не желае да се развива. През товатози период за около 4 времегодини живее в хотел „Родопи“, тъй като не разполага с квартира. За да осигури престоя си в София, пари ѝ праща първия ѝ съпруг, а получава подкрепа и от Лидия Станчева.<ref>Фрагмент „Искам да пея!“ на Лидия Станчева; „Нашата Лили“ (1975); Ивайла Вълкова, Марин Бончев, стр. 63-67</ref>
 
От Концертна дирекция включват певицата в турне, наречено „Естрада за всички“, в което участват фолклорни изпълнители с ръководител на оркестъра Стефан Демирев, трио „Устни хармоники - Олимпия“ и др. Обичайна практика от този период е Концертна дирекция е да ангажира изпълнителите в множество сборни участия, в които различни певци участват с по една или няколко песни в рамките на представления от типа на вариететна програма, в което се включват и фокусници и танцьори. През [[1962]] г. певицата е включена в концерт на Вили Казасян и неговия състав „Студио 5“, в концертна зала „България“. Основните ѝ участия през този период са като подгряваща певица в участията на оркестър „Мелодии“, в които утвърдените имена са [[Емил Димитров]] и [[Мария Косева]]. Те изпълняват в БИАД и из страната. Първото турне на певицата извън България е в [[Румъния]], заедно с този състав. Тя обаче е силно огорчена от атмосферата, тъй като има някои личности напрежения, недооценяване и неприятности в групата, което води и до разделянето ѝ с тези музиканти.
През [[1964]] г. в зала Универсиада има концерт шведската рок-певица Джейн Сверт и групата „Северните тигри". Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава голяма публика. Първата вечер обърква текста (който не е репетирала с оркестъра), което я разтройва и тя напуска сцената. На втората вечер изпълнява песента „Лунни лъчи“ на Йосиф Цанков от репертоара на [[Мими Николова]] и една бърза румънска песен, публиката я приема изключително радушно, което допринася за първи път по-сериозно да се заговори за изпълнителката и тя да добиe по-широка известност. <ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „София. Среща с Емил“, „София. Първи стъпки“ (стр. 66-79)</ref><ref>[http://www.youtube.com/watch?v=Kdm95fQpLyM „Опасно близо - Лили Иванова“, част 3, 2009, bTV]</ref>
 
=== Първи записи и международна популярност ===
 
Успеха в зала Универсиада, дава възможност на Лили Иванова да започне работа със собствена група и нейната музика да стане по-централна част при участията. В репертоара ѝ вече влизат български песни, първата от които, написана специално за нея, е „Витоша“ по музика и текст на [[Емануил Манолов]]. Тя пее и „Морското момиче Варна“ на [[Димитър Вълчев]]. Също така изпълнява песни на италиански език, както и песни на Ела Фицджералд.
 
В този перод е издадена наредба, която задължава певците да пеят на български език. Това поставя Лили Иванова в неблагоприятна ситуация, тъй като тя все още няма богат български репертоар. Решава да помоли най-изтъкнатия композитор - [[Йосиф Цанков]] да ѝ напише песен. Той композира „Събота вечер“ (1963 г.), но тъй като Лили Иванова все още е неутвърдено име, композиторът за първи път лично отива в радиото да провери как се получава звукозаписът на неговата песен. Той харесва изпълнението и двамата се сприятеляват. След като Лили Иванова се връща от турнето си в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]], песента вече е хит.
 
Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци. През [[1964]] г. [[Хачо Бояджиев]] снима във [[Видин]] 3 песнинейни на Лили Ивановапесни. Особено популярно става заснетото видео към песента „Събота вечер“, в което певицата управлява валек, докаран от Перник на собствен ход за една седмица. С тях е фотографа Иво Хаджимишев, който заснима фотосесия, от която е избрана снимката за обложката на първата ѝ българска плоча. <ref>[http://www.youtube.com/watch?v=NYfNAqT_Wp8 „Опасно близо - Лили Иванова“, 2009, bTV]</ref>
 
През [[1965]] г. певицата се снима с малка роля в игралния филм „[[Неспокоен дом]]“ (реж. [[Рангел Вълчанов]]), в който като кабаретна певица изпълнява модната тогава италианска песен „Сърце“.
 
=== Първо международно отличие. Кариера до края на 60-те години ===
 
През [[1966]] г. в [[Братислава]], [[Чехословакия]] Лили Иванова се явява на първия си международен конкурс. Песента, с която участва, е „Ададжио“ по музика на [[Ангел Заберски]] и аранжимент на съпруга ѝ. Фаворитът на журито е [[Карел Гот]], и въпреки претенциите на чешката страна за първо място на техния изпълнител, българската певица има повече точки, което ѝ печели и трите награди „Златен ключ“ - за най-добър изпълнител, за най-добра мелодия и текст. Конкурсът се предава на живо по телевизията, което ѝ носи признанието и уважението на международната публика. След конкурса, от унгарската телевизия се свързват с водещия на българската делегация с молба още на следващия ден Лили Иванова да пее по унгарската телевизия. Действително на другият ден изпълнителката е в [[Будапеща]] и представя и там песента си. Победителката на следващата сутрин се връща в България за да пее на провеждащия се през това време конкурс „[[Златният Орфей]]“ в [[Слънчев бряг]]. Там обаче е забранено да се съобщава и коментира за спечелената награда, което огорчава изпълнителката. <ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Легенди за певици“, „Първа плоча (Румъния)“, „Ванко Пеев. Любовта ми“, „Братислава“ (стр. 79-99)</ref>
 
През [[1966]] г. Хачо Бояджиев снима около 30 минутен телевизионен „портрет“ на певицата, в който тя изпълнява своя музика. По-късно същия режисьор снима българо-румънската програма „Ало, София, тук Букурещ“. След известно прекъсване, през [[1971]] г. отново изпълнителката става честа участничка в телевизионни постановки и програми. Българската телевизия е осъществила няколко филма за Лили Иванова, като първият е „Аз съм Лили“ (реж. [[Хачо Бояджиев]], 1974 г.).
 
През [[1967]] г., Балкантон издава втората дългосвиреща плоча на Лили Иванова - „[[Уличката малка (албум)|Уличката малка]]“. Следва турне в [[Куба]], като с нея пътуват и група оперните певци, сред които [[Юлия Винер-Ченишева]] и [[Павел Герджиков]]. Там Лили Иванова пее на редица концерти, включително и в хаванския театър „Амедео Роланд“.
 
През [[1970]] г. се записва албума „[[Този свят е тъй прекрасен (албум)|Този свят е тъй прекрасен]]“, на следващата година двете ѝ плочи „[[Обичам те (албум)|Обичам те]]“, а през [[1973]] г. „[[Вечност (албум)|Вечност]]“ и „[[Панаири (албум)|Панаири]]“.
 
След известно прекъсване, изпълнителката след [[1971]] г. отново става честа участничка в телевизионни постановки и програми на Хачо Бояджиев. Българската телевизия е осъществява няколко филма за изпълнителката, като първият е „Аз съм Лили“ от [[1974]] г.
 
През [[1973]] г. Лили Иванова, заедно с [[Тончо Русев]], посещават фестивал в Чили, Виня дел Мар. Тя пее на 24-хиляден стадион. Първата вечер публиката се опитва да прогони певицата с викове „Вън комунистическа кучко“. Троен кордон разделя изпълнители и почетни гости от гневната публика. Изпълнителката, придобила опит от Рио де Жанейро, не помръдва от мястото си, запява и в силната част на песента си успява да накара публиката да утихне, а на финала е аплодирана бурно. Там с „Панаири“, „Обичам те“ (преведена от Хулио Алегриа, тогавашен посланник на Чили в София) и „Камино“, печели голямата награда за изпълнение.<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=OHNHpIORbzY „Опасно близо - Лили Иванова“, част 6, 2009, bTV]</ref>
Същата година посещава [[Париж]] за Вторият международен конкурс за естрадни песни и изпълнители „Гран при“, от където също се прибира с награда. На Златния Орфей същата година, Лили Иванова се запознава с гостуващия [[Хулио Иглесиас]].
 
Третият съпруг на Лили Иванова е [[Янчо Таков]], син на партийния функционер от управлението на [[Тодор Живков]] [[Пеко Таков]]. Кумове са им [[Людмила Живкова]] и съпругът ѝ [[Иван Славков]]. Бракът не просъществува дълго. След развода, (около [[1975]] г.), на изпълнителката са създадени проблеми с намирането на участия.
 
През [[1975]] г. е издадена първата биографична книга за певицата - „Нашата Лили“, съставена от Ивайла Вълкова и Марин Бончев, и съдържаща множество фрагменти - спомени на нейни колеги, приятели и почитатели.
 
В средата на 70-те години Здравко Радоев ръководи оркестър „Маковете“, с който пее Лили Иванова. В оркестъра се включва като допълнителен китарист и певец [[Асен Гаргов]], с когото певицата започва да има по-близки отношения. Поради неразбирателства се сформира нова група, водена от Гаргов, но тъй като през този период певицата се развежда с третия си съпруг (който има влияние), тя половин година има трудности да си намери нови участия. След молба за съдействие пред високопоставения генерал [[Илия Кашев]], тя и оркестъра отново биват ангажирани. С Асен Гаргов се правят турнета в СССР и Израел.
През [[2000]] г. Лили Иванова издава албума „[[Ветрове (албум)|Ветрове]]“ и взема участие с песента „Камино“ в албума „Каналето и приятели“. През [[2001]] г. следва [[Любовта е по-силна от всичко (албум)|Любовта е по-силна от всичко]], през [[2002]] г. [[Best 1 (албум)|Best 1]], включва 6 песни в албума „Хитове по текстове на Асен Ошанов“ и издава един дуетен синъл с [[Драгомир Драганов (Драго Чая)|Драго Драганов]].
 
Първият брой на списание [[Плейбой]] на български език, който излиза през април [[2002]] г., публикува [[Еротика|еротична]] фотосесия на Лили Иванова, като снимките са направени от екипа на [[Васил Къркеланов]].<ref>[http://www.playboy.bg/magazine/m3.html Корица на първият българоезичен брой на сп. „Плейбой“]</ref><ref>[http://news.fashion.bg/article/209/11/LillyIvanova.php „Лили Иванова - Стремежът да бъдеш перфектен“ (предпоследни въпроси), news.fashion.bg, 17 декември 2003 г., интервюиращ: Детелина Милева]</ref> Проявата ѝ има отзвук в медиите, като певицата особено държи на публичната подкрепа, изразена в статията „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев<ref>[http://lili.bg/bravo-na-lili/161/ „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев, 22 март 2004 г., в. „24 часа“]</ref> През [[2003]] г. се появяват „[[Илюзия наречена любов (албум)|Илюзия наречена любов]]“ и „[[Best 2 (албум)|Best 2]]“, а през 2004 г. „[[Танго (албум)|Танго]]“. През [[2006]] г. изпълнителката е удостоена със звезда на Алеята на славата.<ref>[http://www.btv.bg/story/48857-Lili_otkri_svoya_zvezda_na_Aleyata_na_slavata.html „Лили откри своя звезда на Алеята на славата“, 12 май 2006 г., bTV]</ref>
 
През [[1975]] г. е издадена първата биографична книга за певицата - „Нашата Лили“, съставена от Ивайла Вълкова и Марин Бончев, и съдържаща множество фрагменти - спомени на нейни колеги, приятели и почитатели. През [[2006]] и [[2009]] г., без одобрението на певицата са публикувани две нейни неофициални биографии - „Просто Лили“ и „Лили. Един живот, една съдба...“. Лили Иванова публично протестира срещу двете издания - завежда дело срещу автора на първата книга, а по-късно, когато излиза втората, свиква пресконференция, на която заявява, че написаната книга е недостоверна и не отразява истината за нейния живот.
 
През [[2007]] и [[2008]] г. Лили Иванова прави големи концерти в зала 1 на НДК, които са записани и излъчени от [[bTV]]. В тези две поредни години са издадени дисковете „[[Една любов (албум)|Една любов]]“ и „[[Без правила (албум)|Без правила]]“. На [[9 януари]] [[2009]] г. певицата изнася концерт в зала „Олимпия“ в [[Париж]], с което изпълнява своя отдавнашна мечта (споделена в статията „Срещи с имена от естрадата“ на Вера Грозева през 1979 г.)<ref>[http://lili-ivanova3.tripod.com/Interviews/Sreshti1979/SreshtiSImenaOtEstradata.html „Срещи с имена от естрадата“, Вера Грозева, 1979 г.]</ref><ref>[http://www.btv.bg/story/124268-Lili_Ivanova_na_parijka_stsena.html „Лили Иванова на парижка сцена“, 09.01.2009, bTV]</ref> Същата година певицата открива Дните на София в Москва.<ref>[http://www.btv.bg/story/129343-Lili_triumfira_v_Moskva_(video).html „Лили триумфира в Москва“, 10.04.2009, bTV]</ref>
 
НаПрез [[2 май]] [[20092008]] г. по [[bTVМартин Карбовски]] започвавзема излъчванетообширно документалнатабиографично поредицаинтервю „Опаснов близо - Лили Иванова“. Автор и режисьордома на продукцията е [[Милена Будинова]]изпълнителката, коятоизлъчено в продължение на около една година снима 10 едночасовидва епизода, които проследяват настоящата работа на певицатапредаването и„Отечествен разглеждатфронт“ моментипо от творческият път[[Нова певицатателевизия]].<ref>[http://www.btvyoutube.bgcom/broadcasts/broadcast_info.pcgiwatch?cont_idv=321fy19qLsSqPo „Отечествен фронт“ bTV,с страницаМартин наКарбовски, предаването2008 г., „ОпасноНова близо“телевизия]</ref> През месец април [[2009]] г. на българският пазар излиза автобиографичната книга „Истината“ на Лили Иванова под редакцията на [[Мартинсъщия Карбовски]]журналист.<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), (стр. 100-271)</ref> На [[6 юли]] [[2009]] г. Лили Иванова получава почетно офицерско звание [[полковник]] от медицинските служби на [[Българската армия]] и е наградена с хладно оръжие.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=204985 „Пагони на полковник за Лили Иванова“, в. Монитор, 6 юли 2009 г.]</ref> През [[2010]] г. се появяват албумите „[[Този свят е жена (албум)|Този свят е жена]]“ и „[[В името на вярата (албум)|В името на вярата]]“.
 
На [[2 май]] [[2009]] г. по [[bTV]] започва излъчването документалната поредица „Опасно близо - Лили Иванова“. Автор и режисьор на продукцията е [[Милена Будинова]], която в продължение на около една година снима 10 едночасови епизода, които проследяват настоящата работа на певицата и разглеждат моменти от творческият път певицата.<ref>[http://www.btv.bg/broadcasts/broadcast_info.pcgi?cont_id=321 bTV, страница на предаването „Опасно близо“]</ref>
 
На [[6 юли]] [[2009]] г. Лили Иванова получава почетно офицерско звание [[полковник]] от медицинските служби на [[Българската армия]] и е наградена с хладно оръжие.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=204985 „Пагони на полковник за Лили Иванова“, в. Монитор, 6 юли 2009 г.]</ref>
 
През [[2010]] г. се появяват албумите „[[Този свят е жена (албум)|Този свят е жена]]“ и „[[В името на вярата (албум)|В името на вярата]]“.
 
== Музикална дейност ==
 
В различните периоди на своята кариера Лили Иванова сътрудничи с оркестрите на [[Здравко Радоев]] (в началото на 60-те), „[[6+1]]“ с ръководител [[Иван Пеев]] (от 1966 г.); „[[Маковете]]“ с ръководител [[Митко Щерев]] (70-те); оркестъра на [[Асен Гаргов]] от (1977). В дует с Асен Гаргов издава два албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името [[Оркестър София|„София“]]. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничество, са [[Ангел Заберски]] (1965-1968); [[Тончо Русев]] (1969-1974); [[Митко Щерев]] (1974-1977); [[Найден Андреев]] (началото на 80-те). През 80-те звездата изпълнява песни на много от по-младите композитори, между които [[Тодор Филков]], Асен Гаргов, [[Рафи Жамаркоцян]], [[Любомир Дамянов]], [[Александър Кипров]]. В началото на 90-те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството с [[Чочо Владовски]], с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума „Хазарт“, а с [[Иван Лечев]] — „Частен случай“.
 
== Отразяване на кариерата ==
 
Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци. През [[1964]] г. Хачо Бояджиев снима във Видин 3 песни на Лили Иванова. Особено популярно става заснетото видео към „Събота вечер“, в което певицата управлява валек, докаран от Перник на собствен ход за една седмица. С тях е фотографа Иво Хаджимишев, който заснима фотосесия, от която е избрана снимката за обложката на първата ѝ българска плоча. <ref>[http://www.youtube.com/watch?v=NYfNAqT_Wp8 „Опасно близо - Лили Иванова“, 2009, bTV]</ref>
 
През [[1965]] г. певицата се снима с малка роля в игралния филм „[[Неспокоен дом]]“ (реж. [[Рангел Вълчанов]]), в който като кабаретна певица изпълнява модната тогава италианска песен „Сърце“.
 
През [[1966]] г. Хачо Бояджиев снима около 30 минутен телевизионен „портрет“ на певицата, в който тя изпълнява своя музика. По-късно същия режисьор снима българо-румънската програма „Ало, София, тук Букурещ“. След известно прекъсване, през [[1971]] г. отново изпълнителката става честа участничка в телевизионни постановки и програми. Българската телевизия е осъществила няколко филма за Лили Иванова, като първият е „Аз съм Лили“ (реж. [[Хачо Бояджиев]], 1974 г.).
 
През [[1975]] г. е издадена първата биографична книга за певицата - „Нашата Лили“, съставена от Ивайла Вълкова и Марин Бончев, и съдържаща множество фрагменти - спомени на нейни колеги, приятели и почитатели. През [[2006]] и [[2009]] г., без одобрението на певицата са публикувани две нейни неофициални биографии - „Просто Лили“ и „Лили. Един живот, една съдба...“. Лили Иванова публично протестира срещу двете издания - завежда дело срещу автора на първата книга, а по-късно, когато излиза втората, свиква пресконференция, на която заявява, че написаната книга е недостоверна и не отразява истината за нейния живот.
 
== Дискография и звукозаписна дейност ==