Международна морска организация: Разлика между версии

'''Международната морска организация''' ({{lang-en|International Maritime Organization, IMO}}), или '''ИМО''', е международна, междуправителствена организация за регулиране на морския транспорт.

=== История ===

Световното корабоплаване винаги се е нуждаело от регулация в правно, техническо и оперативно отношение. След Втората световна война за първи път се създават условия за сътрудничество между всички морски държави. През 1948 год. под егидата на [[Обединените нации]] е приета Конвенция за създаване на Междуправителствена морска консултативна организация (англ. Inter-Governmental Maritime Consultative Organization - IMCO), или ИМКО. Организацията пристъпва постепенно към работа и подготвя първите си важни решения. Конвенцията обаче влиза в сила едва след 10 години, когато е ратифицирана от достатъчен брой държави и това йѝ придава естествен авторитет да решава сложните въпроси на морския транспорт, които засягат различни интереси. Така документите на организацията започват да излизат от 1959 год. На 9-та Асамблея на ИМКО е решено организацията да се преименува на Международна морска организация, което ново име отговаря на порасналите възможности за ефективно сътрудничество между държавите.

Международната морска организация като специализирана институция на [[ООН]] се придържа към нейните правни принципи. Инструментите, с които ИМО въздейства на процесите в корабоплаването, са: конвенции, резолюции и препоръки. Кардиналните проблеми се решават с конвенции, които се ратифицират от страните-членки и влизат в сила след ратифицирането им от определен, и то голям, брой страни. Резолюциите се приемат от Асамблеята и обикновено са допълнения или уточнения в конвенциите. Изпълнението на конвенциите и резолюциите от страните-членки е задължително. Но, в текстовете им се съдържат облекчения и отлагателни срокове, които правят възможно изпълнението на изискванията от всички участници в процеса на корабоплаването. Например, с приемането на изискване за снабдяване на корабите с някакво ново устройство, по правило се приема, че това е задължително за корабите, които ще бъдат построени след 2 години от публикуване на изискването; за корабите от вътрешното корабоплаване изискването не е задължително и т.н.

Международната морска организация провежда своята политика със съдействието на Морските администрации на страните-членки. Едновременно с това тя ги контролира и им съдейства с техническа и методическа помощ. Морската администрация проверява изпълнението на изискванията на ИМО от корабите (на своята и на други страни), плаващи в контролираните от нея води. Тя има правото да налага глоби, да дава задължителни указания и дори да задържа кораби, които с неправилните си действия застрашават безопасността на корабоплаването.

В първите години след създаването си ИМО се занимава преди всичко с безопасността на корабоплаването. През 1960 г. е приета най-важната конвенция в това направление – Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море ( International Convention for the Safety of Life at Sea – SOLAS}, или СОЛАС. Тя определя задълженията на страните и длъжностните лица практически по всички аспекти на проблема за безопасността на корабоплаването. Допълнена и променена през 1978 г. В същото направление е насочена и Конвенцията за международните правила за предпазване от сблъскване на море от 1972 г. ( COLREG или КОЛРЕГ). Като част от проблема за безопасността на корабоплаването се разглежда и подготовката на моряците, която се регламентира от Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелствуване на моряците – 1978 г. Като цяло тези конвенции постепенно засилват изискванията и въвеждат нови съвременни средства и методи, повишаващи степента на безопасност.