Лили Иванова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Първи записи и популярност: „Cuore“ на Рита Павоне
Допълване от немската Уикипедия
Ред 72:
Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години благодарение и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от телевизията български певци. През [[1964]] г. [[Хачо Бояджиев]] снима във [[Видин]] 3 нейни песни. Особено популярно става заснетото видео към песента „Събота вечер“, в което певицата управлява валек, докаран от Перник на собствен ход за една седмица. С тях е фотографа Иво Хаджимишев, който заснима фотосесия, от която е избрана снимката за обложката на първата ѝ българска плоча. <ref>[http://www.youtube.com/watch?v=NYfNAqT_Wp8 „Опасно близо - Лили Иванова“, 2009, bTV]</ref>
 
През [[1965]] г. певицата се снима в игралния филм „[[Неспокоен дом]]“ на режисьора [[Рангел Вълчанов]], в който в кабаре изпълнява песента „Cuore (Сърце)“ на Рита Павоне.<ref>[http://www.imdb.com/title/tt0171567/ „[[Неспокоен„Неспокоен дом]]“дом“ (1965 г.) във филмовата енциклопедия imdb.comIMDB]</ref>
 
=== Първо международно отличие. Кариера до края на 60-те години ===
Ред 82:
През [[1967]] г., Балкантон издава втората дългосвиреща плоча на Лили Иванова - „[[Уличката малка (албум)|Уличката малка]]“. Следва турне в [[Куба]], като с нея пътуват и група оперните певци, сред които [[Юлия Винер-Ченишева]] и [[Павел Герджиков]]. Там Лили Иванова пее на редица концерти, включително и в хаванския театър „Амедео Роланд“.
 
През [[1968]] г. певицата за пореден път има голямо турне в СССР, обикаляйки Москва, Ленинград, Киев, Рига, Алма Ата, Новосибирск. На „Златния Орфей“, през същата година Лили Иванова представя „Лунната соната“ на Ангел Заберски. Участва и в IX Световен фестивал на младежта и студентите, а същокакто и на фестивал в [[Барселона]] с Бисер Киров, където печели отличия.

През [[1969]] г. се явява на третото издание на фестивала за грамофонни плочи и музикални издания над 1 милион копия, където печели „Трофеят на Мидем“. Същата година излиза албума ѝ „[[Камино (албум)|Камино]]“.
 
=== Кариера през 70-те години ===
Line 110 ⟶ 112:
=== Кариера през 80-те години ===
 
През 80-те години, Лили Иванова има множество участия в Източна и Западна Германия. През [[1981]] г. участва в развлекателното предаване „Вечер в светлината на прожекторите (Abends im Rampenlicht)“ на германската телевизия DFF, където се представя заедно с Дорит Геблер, Ролф Херихт и Хелена Вондрачкова.<ref>[http://www.imdb.com/title/tt1090177/ „Вечер в светлината на прожекторите (Abends im Rampenlicht)“ (1981 г.) във филмовата енциклопедия IMDB]</ref> В средата на 80-те години на 20 век, театралният режисьор [[Фолкмар Нойман]] кани Лили Иванова за изяви в берлинския „[[Фридрихщадпалас]]„Фридрихщадпалас". Тъй като в репертоара ѝ липсват подходящи песни, за кратък период от време тя подготвя англоезични песни, както и песни от българския ѝ репертоар, но преработени на немски език. За нея пишат песни авторите Клаус Мунро, Ралф Арни, Арнолд Фритцш, Герхард Зийбхолц, Хорст Крюгер, Михаел Хансен и Дитер Шнайдер. Певицата постоянно пътува между двете държави, и в периода 1986-1991 г. разчита основно на ангажименти в Германия. Там тя се изявява на много места, включително и в шоу-програми, като „Шареното котле“ и в нощни клубове, като от [[1984]] до [[1990]] г. има повече от 1600 участия на живо в ГДР. През [[1987]] г. певицата е официалния културен посланик на България по време на честванията на 750-годинината на Берлин. След настъпването на икономически трудности в Германия и намаляването на ангажиментите, изпълнителката се връща окончателно в България.
През [[1981]] г. излиза албума „[[Предупреждение (албум)|Предупреждение]]“ и немскоезичния „[[Kein Film War Schoner (албум)|Kein Film War Schoner]]“, на следващата година „[[Щурче (албум)|Щурче]]“, а през [[1983]] г. дуетния албум с Асен Гаргов „[[Сърцето те избра (албум)|Сърцето те избра]]“. През [[1984]] г. се появяват двойния албум „[[Искам те (албум)|Искам те]]“.
 
В средата на 80-те години на 20 век, театралният режисьор [[Фолкмар Нойман]] кани Лили Иванова за изяви в берлинския „[[Фридрихщадпалас]]". Тъй като в репертоара ѝ липсват подходящи песни, за кратък период от време тя подготвя англоезични песни, както и песни от българския ѝ репертоар, но преработени на немски език. Певицата постоянно пътува между двете държави, и в периода 1986-1991 г. разчита основно на ангажименти в Германия. Там тя се изявява на много места, включително и в шоу-програми, като „Шареното котле“ и в нощни клубове. След настъпването на икономически трудности в Германия и намаляването на ангажиментите, изпълнителката се връща окончателно в България.
 
През [[1981]] г. излиза албума „[[Предупреждение (албум)|Предупреждение]]“ и немскоезичния „[[Kein Film War Schoner (албум)|Kein Film War Schoner]]“, на следващата година „[[Щурче (албум)|Щурче]]“, а през [[1983]] г. дуетния албум с Асен Гаргов „[[Сърцето те избра (албум)|Сърцето те избра]]“. През [[1984]] г. се появяват двойния албум „[[Искам те (албум)|Искам те]]“. През [[1986]] г. се появява албума „[[Лили 86 (албум)|Лили 86]]“, на следващата година „[[Ти ме повика (албум)|Ти ме повика]]“, а през [[1989]] г. „[[Тежка сватба (албум)|Тежка сватба]]“.
 
=== Кариера през 90-те години ===
 
След демократичните промени в България, Концертна дирекция спира да съществува, поради което вече няма кой да осигурява ангажименти на изпълнителите, както е било дотогава. Лили Иванова продължава да работи предимно по частни участия и партита, с група от няколко музиканти. С нея взема участие [[Чочо Владовски]], с когото тя работи 4 години. След кризата от [[1996]] г., тя не може повече да си позволи група и за известно време използва само сингбек при участията си.
 
През [[1993]] г. е записан албума „[[Хазарт (албум)|Хазарт]]“, а две години по-късно „[[Готови ли сте за любов (албум)|Готови ли сте за любов]]“. В средата на 90-те години, изпълнителката започва отново да прави самостоятелни концерти. Първоначално в малки зали, защото сама се налага да ги ангажира и заплаща, с апаратура под наем и без оркестър. Постепенно концертите ѝ стават все по търсени и големи, поради което тя си позволява да се издържа основно от тях. През [[1998]] г. певицата записва диска „[[Частен случай (албум)|Частен случай]]“.