Ад: Разлика между версии

[[File:Hell-fresco-from-Raduil.jpg|thumb|Aдът - детайл от стенопис от църквата Св.Никола, с. [[Радуил]]]]

 

== Формиране на представите за ада ==

Представите за ада (като противоположност на рая) се формират на базата на основното [[Дуализъм (религия)|дуалистично]] световъзприятие, присъщо на митопоетичното мислене (добро/лошо, светлина/мрак, горе/долу и т. н.), съчетани с развитието на идеите за задгробния живот и (по-късно) евентуалното възмездие след смъртта.

=== „Появата“ на ада ===

В каноничните текстове от [[Стария завет]] практически отсъстват мотиви, сързани с понятието за ад, както то се разбира по-късно. В тях се споменава думата „[[Шеол]]“, превеждана в по-късните преписи като „преизподня“, „гроб“ ([[Битие (Библия)|Битие]] 37, 35; [[Книга на Йов]] 7, 9; [[Псалтир|Псалм]] 6, 6; [[Притчи Соломонови]] 30, 16 и др.). Думата и понятието се появяват в [[Нов завет|Новия завет]], но в него адът е представен по-скоро като усещане, описван е по-скоро вътрешно (като изживяване), а не външно (като зрелище). В [[Евангелие от Матей|Евангелието от Матей]] споменаването на ада винаги завършва с думите: ''„Там ще има плач и скърцане със зъби“'' (8, 12; 13, 24, 51; 25, 30). Пребиваването в ада не се възприема толкова като вечен живот, прекаран в болка и страдание, а като мъката на вечната смърт.

=== Адските мъки ===

Паралелно с тези идеи се развиват и детайлизират представите за адските мъки, на които са подложени грешниците. Тези мотиви получават разпространение в [[апокриф]]ите и [[фолклор]]а. Най-ранните апокрифи с подобно съдържание са от 2 в. („Откровение на Петър“, отчасти „Откровение на Павел“ (2 - 5 в.)). Адът вече се представя като един вид подземен божествен затвор, от който не можеш никога да излезеш и в който грешните души изтърпяват наказанията си, като видът на наказанието съответства на вида на престъплението (прегрешението). Така например клеветниците са обесени за езика, лъжесвидетелите са с пълни с огън усти, ленивците лежат в легла от огън, прелюбодейците и блудниците са измъчвани чрез змии преминаващи през телата им и т. н. Господар на това място всъщност не е Сатаната, тъй като самият той и целият ад ще бъдат хвърлени в огненото езеро в Деня на Страшния Съд, където е втората смърт на човека, която е вечна. Всъщност подчинените му дяволи (демони, бесове) са палачите, които измъчват грешниците в ада, но те също ще бъдат хвърлени в огненото езеро за вечни мъки.

 

[[Категория:Християнство]]