Ад: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
[[File:Hell-fresco-from-Raduil.jpg|thumb|Aдът - детайл от стенопис от църквата Св.Никола, с. [[Радуил]]]]
'''Ад''' — в [[Християнство|християнската традиция]] (за други религии виж по-долу) [[задгробен свят]], [[антипод]] на [[Рай|рая]]; място, където изтърпяват вечното си наказание [[паднал ангел|падналите ангели]] и [[Душа|душите]] на [[грешник|съгрешилите]] след смъртта. Според най-разпространените представи, адът е огромно подземно царство, подвластно на [[Сатана|Сатаната/Дявола]], в което бушува вечен [[огън]] и [[демон]]и (дяволи, [[Бяс (християнство)|бесове]]) изтезават душите на грешниците, очакващи [[Страшен съд|Страшния съд]]. Въпреки, че в Библията се казва, че Бог има власт и на Рая и на Ада. Днешният образ на ада има сравнително късен произход, въпреки че идеята за подземен свят, обитаван от душите на мъртвите, е присъща на повечето култури от предхристиянския период.
Според съвременното разбиране Ада е вечното наказание за лошите хора.
Ред 7:
Представите за ада (като противоположност на рая) се формират на базата на основното [[Дуализъм (религия)|дуалистично]] световъзприятие, присъщо на митопоетичното мислене (добро/лошо, светлина/мрак, горе/долу и т. н.), съчетани с развитието на идеите за задгробния живот и (по-късно) евентуалното възмездие след смъртта.
=== Християнство ===
==== „Появата“ на ада ====
В каноничните текстове от [[Стария завет]] практически отсъстват мотиви, сързани с понятието за ад, както то се разбира по-късно. В тях се споменава думата „[[Шеол]]“, превеждана в по-късните преписи като „преизподня“, „гроб“ ([[Битие (Библия)|Битие]] 37, 35; [[Книга на Йов]] 7, 9; [[Псалтир|Псалм]] 6, 6; [[Притчи Соломонови]] 30, 16 и др.). Думата и понятието се появяват в [[Нов завет|Новия завет]], но в него адът е представен по-скоро като усещане, описван е по-скоро вътрешно (като изживяване), а не външно (като зрелище). В [[Евангелие от Матей|Евангелието от Матей]] споменаването на ада винаги завършва с думите: ''„Там ще има плач и скърцане със зъби“'' (8, 12; 13, 24, 51; 25, 30). Пребиваването в ада не се възприема толкова като вечен живот, прекаран в болка и страдание, а като мъката на вечната смърт.
==== Огнената природа на ада ====
Представите за огнената природа на това място също се зараждат в Новия завет, като имат за основа старозаветни мотиви за божието наказание с огън. Например определението му като „Огнена пещ“ (Матей 13, 42), препраща към мотива за тримата отроци ([[Книга на Даниил]] 3, 19 и сл.). За наказание със серен огън („огън и жупел“) се говори още в [[Кумрански ръкописи|текстовете от Кумран]], а споменаването му в Новия завет ([[Евангелие от Йоан]] 20, 10; 21, 8) е препратка към наказанието, което старозаветния бог налага на грешните градове [[Содом и Гомор]].
В православието причастието се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Това дава основание на мистикът от 7 в. [[Исак Сирийски]] да развие тезата, че всъщност няма някакъв специален адски огън, а това е божествения плам на Бога, възвисяващ достойните и мъчително изгарящ чуждите нему.
==== Адските мъки ====
Паралелно с тези идеи се развиват и детайлизират представите за адските мъки, на които са подложени грешниците. Тези мотиви получават разпространение в [[апокриф]]ите и [[фолклор]]а. Най-ранните апокрифи с подобно съдържание са от 2 в. („Откровение на Петър“, отчасти „Откровение на Павел“ (2 - 5 в.)). Адът вече се представя като един вид подземен божествен затвор, от който не можеш никога да излезеш и в който грешните души изтърпяват наказанията си, като видът на наказанието съответства на вида на престъплението (прегрешението). Така например клеветниците са обесени за езика, лъжесвидетелите са с пълни с огън усти, ленивците лежат в легла от огън, прелюбодейците и блудниците са измъчвани чрез змии преминаващи през телата им и т. н. Господар на това място всъщност не е Сатаната, тъй като самият той и целият ад ще бъдат хвърлени в огненото езеро в Деня на Страшния Съд, където е втората смърт на човека, която е вечна. Всъщност подчинените му дяволи (демони, бесове) са палачите, които измъчват грешниците в ада, но те също ще бъдат хвърлени в огненото езеро за вечни мъки.
==== Данте Алигиери ====
{{Съвременната най-разпространена представа за Ада като тъмно място с девет кръга, където грешниците са подложени на вечни мъки според греховете си идва от произведението "[[Божествена комедия]]" на [[Данте Алигери]].|факт}}
=== Будизъм ===
В Будизмът названието на понятието еквивалентно на ада в Християнството е [[:en:Naraka (Buddhism)|Нарака]] - съществената разлика е, че за разлика от Християнството съществата не са пращани в Нарака като резултат от божий съд или наказание, и второ, дължината на престоя им в Нарака не е вечен, въпреки, че обикновено е много дълъг.
| |||