Отваря главното меню

Промени

добавка от абдикация; форматиране: 7x интервали, А|АБ, число+г. (ползвайки Advisor.js)
}}
 
'''Джеймс II''' ({{lang-en|James II}}) е [[крал на Англия]], управлявал между [[1685]] и [[1688]] г. Той е трети син на [[Чарлз I]] и [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска]]. Става [[Херцогхерцог]] на [[Нормандия]] на [[31 декември]] [[1660]] г., а на [[6 февруари]] [[1685]] г. е [[коронация|коронован]] като [[Кралкрал]] на [[Англия]], [[Шотландия]] и [[Ирландия]]. Той е последният [[католицизъм|католически]] владетел на кралството.
 
Жени се два пъти: Ан Хайд му ражда 8 деца (Чарлз, Джеймс, Мери , Ан, друг Чарлз, Едгар, Анриет, Катрин), а от втория си брак с Мария ди Модена има 7 деца( Катрин, Изабела, Чарлз, Шартлот, Елизабет, Джеймс Едуард и Луиза). [[Деспотизъм|Деспотизмът]] му и недоверието сред хората към религиозната политика, която води, довеждат до свалянето му от власт през [[1688]] г. с така наречената „[[Славна революция]]“ (''Glorious Revolution''). Наследен е на [[трон]]а не от католическия си син Джеймс Франсис Едуард, а от дъщеря си [[Мери II]] и съпруга ѝ [[Уилям III]] (и двамата [[протестантство|протестанти]]). Прави неуспешен опит да се завърне на трона, след който изкарва остатъка от живота си във [[Франция]].
 
[[Религия]]та и [[политика]]та се преплитат в обществения живот на Джеймс. През 1673 г. той открито се противопоставя на решението на [[Парламент]]а, католиците да бъдат отстранени от административни постове. Джеймс напуска поста [[Лорд-Адмирал]]. През 1679 г. [[Виги|Вигите]]те в Парламента се опитват да изключат Джеймс от реда на наследяване на [[корона]]та, но опитът се проваля след като брат му [[Чарлз II]] разпуска Парламента. В първите месеци от царуването си Джеймс потушава [[въстание]] на протестантите под ръководството на Херцог Монмът, извънбрачен син на Чарлз I. Протестантите са победени, а Джеймс не проявява толерантност: Монмът е пленен и обезглавен, Джеймс назначава специален [[съдия]], който да ръководи процеса срещу въстаниците. Мнозина от въстаналите са [[заточение|заточени]], измъчвани или [[екзекуция|екзекутирани]]. Джеймс дава най-важните постове в администрацията на католици, въпреки че консерваторите го съветват да не прави това. Като резултат от това протестантите от двете партии се обръщат срещу него.
 
В първите месеци от царуването си Джеймс потушава [[въстание]] на протестантите под ръководството на Херцог Монмът, извънбрачен син на Чарлз I. Протестантите са победени, а Джеймс не проявява толерантност: Монмът е пленен и обезглавен, Джеймс назначава специален [[съдия]], който да ръководи процеса срещу въстаниците. Мнозина от въстаналите са [[заточение|заточени]], измъчвани или [[екзекуция|екзекутирани]]. Джеймс дава най-важните постове в администрацията на католици, въпреки че консерваторите го съветват да не прави това. Като резултат от това протестантите от двете партии се обръщат срещу него.
Висшата [[аристокрация]] и едрите търговци се отчуждават от Джеймс. Мария ди Модена му ражда син- католик: Джеймс Франсис Едуард. Членовете на Парламента, напълно отвратени от Джеймс поканват най-голямата му дъщеря Мери и съпруга ѝ Вилхелм Оранжски да заемат трона. Джеймс, спомняйки си за съдбата на [[Ричард II]], предпочита да напусне [[Лондон]], отколкото да бъде заточен.
 
Висшата [[аристокрация]] и едрите търговци се отчуждават от Джеймс. Мария ди Модена му ражда син- католик: Джеймс Франсис Едуард. Членовете на Парламента, напълно отвратени от Джеймс, поканват най-голямата му дъщеря Мери и съпруга ѝ Вилхелм Оранжски да заемат трона. Джеймс, спомняйки си за съдбата на [[Ричард II]], предпочита да напусне [[Лондон]], отколкото да бъде заточен.
Той е пленен, но [[Уилям III]] осигурява безпрепятственото му заминаване за [[Франция]]. Джеймс събира [[Ирландия|ирландска]] [[армия]], към която се включени и френски войници, предоставени му от [[Луи XIV]], но е победен от силите на [[Уилям III]] и остава до смъртта си във Франция.
 
Когато избухва Революцията от 1688 г., Джеймс, спомняйки си за съдбата на [[Ричард II]], предпочита да напусне [[Лондон]], отколкото да бъде заточен. Той се опитва да избяга във Франция, като хвърля кралския печат в Темза, пленен е, но [[Уилям III]] осигурява безпрепятственото му заминаване за [[Франция]]. Тогава в Парламента възниква дискусия дали той е напуснал трона или е [[абдикация|абдикирал]]. Стига се до съгласие, че е абдикирал, въпреки протестите на самия Джеймс II. Общото събрание на Камарите на Лордовете и на Общините решава, че "крал Джеймс II се е опитал да суспендира конституцията на Кралството като е нарушил първичния договор между Краля и народа и по съвета на йезуити и други лоши хора е погазил основните закони и като е избягал от Кралството е абдикирал от управлението, и следователно тронът е вакантен."
 
Той е пленен, но [[Уилям III]] осигурява безпрепятственото му заминаване за [[Франция]]. Джеймс събира [[Ирландия|ирландска]] [[армия]], към която се включени и френски войници, предоставени му от [[Луи XIV]], но е победен от силите на [[Уилям III]] и остава във Франция до смъртта си във Франция.
 
Джеймс II умира от мозъчен кръвоизлив на [[16 септември]] [[1701]] г. в [[Замък|замъка]] „[[Сен Жермен ан Ле]]“ близо до [[Париж]].