Уикипедия

Джеймс II (Англия): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
добавка от абдикация; форматиране: 7x интервали, А|АБ, число+г. (ползвайки Advisor.js)
Ред 32:
[[Религия]]та и [[политика]]та се преплитат в обществения живот на Джеймс. През 1673 г. той открито се противопоставя на решението на [[Парламент]]а, католиците да бъдат отстранени от административни постове. Джеймс напуска поста [[Лорд-Адмирал]]. През 1679 г. [[Виги]]те в Парламента се опитват да изключат Джеймс от реда на наследяване на [[корона]]та, но опитът се проваля след като брат му [[Чарлз II]] разпуска Парламента.
 
В първите месеци от царуването си Джеймс потушава [[въстание]] на протестантите под ръководството на Херцог Монмът, извънбрачен син на Чарлз I. Протестантите са победени, а Джеймс не проявява толерантност: Монмът е пленен и обезглавен, Джеймс назначава специален [[съдия]], който да ръководи процеса срещу въстаниците. Мнозина от въстаналите са [[заточение|заточени]], измъчвани или [[екзекуция|екзекутирани]]. Джеймс дава най-важните постове в администрацията на католици, въпреки че консерваторите го съветват да не прави това. Като резултат от това протестантите от двете партии се обръщат срещу него. Висшата [[аристокрация]] и едрите търговци се отчуждават от Джеймс.
 
== Славната революция ==
Висшата [[аристокрация]] и едрите търговци се отчуждават от Джеймс. Мария ди Модена му ражда син- католик: Джеймс Франсис Едуард. Членовете на Парламента, напълно отвратени от Джеймс, поканват най-голямата му дъщеря Мери и съпруга ѝ Вилхелм Оранжски да заемат трона.
{{Основна|Славната революция}}
Кризата, сполетяла крал Джеймс II, достига кулминация през 1688 г., когато Мария ди Модена му ражда син, Джеймс Франсис Едуард Стюарт на 10 юни ([[Юлиански календар]]). Дотогава тронът е щял да бъде наследен от дъщеря му [[Мария II Стюарт|Мери]], протестантка и съпруга на Уилям Орански. Сега става вероятна перспективата за католическа династия в кралствата. Вече разтревожени от католицизма на краля и близките му връзки с Франция, ключови лидери на [[тори]]те се обединяват с членове на опозиционните [[виги]] в Парламента и се заемат да решат кризата като поканят най-голямата му дъщеря Мери и Уилям Орански да заемат трона в Англия.
 
Когато избухва Революцията от 1688 г., Джеймс, спомняйки си за съдбата на [[Ричард II]], предпочита да напусне [[Лондон]], отколкото да бъде заточен. Той се опитва да избяга във Франция, като хвърля кралския печат в Темза, пленен е, но [[Уилям III]] осигурява безпрепятственото му заминаване за [[Франция]]. Тогава в Парламента възниква дискусия дали той е напуснал трона или е [[абдикация|абдикирал]]. Стига се до съгласие, че е абдикирал, въпреки протестите на самия Джеймс II. Общото събрание на Камарите на Лордовете и на Общините решава, че "крал Джеймс II се е опитал да суспендира конституцията на Кралството като е нарушил първичния договор между Краля и народа и по съвета на йезуити и други лоши хора е погазил основните закони и като е избягал от Кралството е абдикирал от управлението, и следователно тронът е вакантен."
 
Джеймс събира [[Ирландия|ирландска]] [[армия]], към която се включени и френски войници, предоставени му от [[Луи XIV]], но е победен от силите на [[Уилям III]] и остава във Франция до смъртта си.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Джеймс_II_(Англия)“.