Уикипедия

Капитулации на Османската империя: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без категория}}
{{обработка|форматиране}}
{{без източници}}
{{авторски права}}
{{изтриване}}
 
'''Режимът на капитулациите''' e неравноправна система от международни договори, при която европейските държави получават известни икономически, съдебни и др. привилегии в Османската империя. Тези договори дават право на чуждите поданици в Турция да откриват консулства, да осигуряват безмитен внос, да бъдат съдени от свои съдилища и др. Първата капитулация е сключена между френския крал Франсоа и султан Сюлейман през 1535 г. Първите капитулации сключени от Високата порта нямат неравноправен характер, но с упадъка на империята режимът на капитулациите се превръща в средство за налагане и укрепване влиянието на европейските държави в Турция. От 18-ти век нататък режимът на капитулациите дава все по големи привилегии на европейските търговци и подчертава второстепенното положение на османската държава в международните политически и икономически отношения. След Освобождението на България Берлинският договор от 1878 г. регламентира оставането на тази неравноправна система от договори в Княжество България и Източна Румелия. Продължават да действат всички договори, сключени от Османската империя преди Руско-турската война 1877–1878 г., което пречи за нормалното политическо и икономическо развитие на държавата, поради което българските правителства се опитват да го премахнат. През 1889–1890 от Княжество България са сключени търговски договори с редица европейски държави. На 23 февруари 1905 г. се подписва договор за корабоплаване и търговия между [[България]] и [[Русия]] с което Русия се отказва от превилигированото си отношение спрямо България. След провъзгласяване независимостта на България през 1908 г. по-голямата част от Великите сили са против отмяната на чл. 8. и 20. от Берлинския договор, регламентиращи капитулационните задължения. През 1911–1912 България успява да сключи консулски и съдебни конвенции с европейските държави. Едва по време на Първата световна война 1914–1918 България успява изцяло да отхвърли режима на капитулациите.
Под "''режим на капитулациите''" трябва да разбираме особено привилегировано положение на отделни категории чужденци, въз основа на което по редица проблеми от гражданскоправен, търговскоправен, административноправен и наказателноправен характер чужденците се изключвали от сферата на действие на местните закони и се подлагали на действието било на тяхното собствено национално право, било на специално установен за тях правен режим. Това привилегировано положение произтичало от сключените между Османската империя и западноевропейските държави особени договори, наричани капитулации. Така че капитулациите в своята най-развита форма представлявали сложна съвкупност от права, привилегии и имунитети, основаващи се на едностранни дарствени грамоти или на двустранни договори. Въведеният въз основа на капитулациите режим на "имунитет" на гражданите на западноевропейските държави съществувал векове наред в Османската империя. Не случайно тя се считала за класическа страна на капитулациите. Вековното приложение на този режим довело до такива големи извращения и злоупотреби с предоставените права и привилегии на чуждите поданици, че започнало да се говори за "държава в държавата". Причините, обусловили въвеждането и продължителното приложение на режима на капитулациите в турската държава са няколко: архаичният феодално-абсолютен характер на държавата; изостаналостта й от развитието на останалите държави; нестабилността на съществуващото законодателство, което в по-голямата си част се основавало на шериата; некомпетентността и ширещата се корупция сред чиновническия апарат. Наред с тези причини съществено значение имал и икономическият фактор. Богатите природни ресурси и евтината работна ръка, които предоставяла турската държава, привличали търговските и промишлени интереси на западните държави, които насърчавали своите граждани да се установяват и да инвестират в империята и изисквали от своите дипломатически и консулски представители максимално широко да прилагат режима на капитулациите по отношение на техните граждани.
 
През 1891 година, френцузинът Гастон Шадурн, кореспондент на френската агенция "Хавас" и на лондонския "Таймс" в Княжество България, започва да пише пасквили срещу България злостта на които минавала границите на достоверността и журналистическата етика. Стефан Стамболов, министър-председател, не може да търпи това и нарежда експулсирането му. Наглият французин намира убежище във френската легация в София и подкрепата на френския дипломатически агент и респективно на френското правителство, които изискват Стамболов да се извини публично на французина, позовавайки се на правомощията, които им дава така наречения "Режим на капитулациите" въведен в Османската империя. Западните вестници публикуват нова злостна статия на Шадурн. По нареждане на Стамболов, французина принудително е откаран в Цариград и там е пуснат на свобода, извън територията на България. Франция прекъсва дипломатическите отношения с България. Подкрепят е и други страни, между които и Русия. В дипломатическия скандал България получава подкрепа от великия везир на Османската империя и след около 3-4 месеца дипломатическите отношения с Франция са възстановени.Така Българският министър-председател Ст.Стамболов показал на западна Европа, че Княжество България не "разграден двор".
Партикуларен режим в международните отношения са известни още от времето на втората българска държава.<ref>[http://www.bg-pravo.com/2010/08/10.html Българското Международно частно право]</ref>
 
== Препратки ==
<references/>
 
== Източници ==
 
* [http://history-bg.eu/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-1899-1911 Политическо развитие на Българската държава (1899 – 1911 г.) ]
* [http://www.bulgaria21.net/chicago/bg-facts/122-bulgaria-100-years-free Цената на независимостта]
* [http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=659C46420F0D893C90041347F97FB184?encID=2&article=2352346763 Режим на капитулациите в znam.bg]
* [http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=1235120 Сто години от обявяването на Независимостта на България]
* [http://www.pravoslavieto.com/history/20/1908_nezavisimost/index.htm Възобновяване на Българското царство Обявяване на независимостта на България 22 септември 1908 година]
* [http://studentskigrad.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=1962:-------p-----&catid=66:istorialekcii&Itemid=98 Аспекти на модернизацията в България (края на Х¶Х - нач. на ХХ век)]
 
[[Категория:История на България]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Капитулации_на_Османската_империя“.