Дивите популации на ''Manihot esculenta'' са прародител на култивираната маниока вероятно отглеждана в централните и западните части на [[Бразилия]] още преди 10000 години.<ref>Olsen, KM; Schaal, BA (1999). [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC21904/?tool=pmcentrez "Evidence on the origin of cassava: phylogeography of Manihot esculenta"]. Протокол на [[Национална академия на науките на САЩ]] '''96''' (10): 5586–91. Bipcode [http://adsabs.harvard.edu/abs/1999PNAS...96.5586O 1999PNAS...96.5586O]. [[Идентификатор на дигитален обект|DOI]]: [http://www.pnas.org/content/96/10/5586 10.1073/pnas.96.10.5586]. PubMed Central [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC21904/?tool=pmcentrez 21904]. PubMed [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10318928 10318928]</ref> Полен от маниока датирани от 66004600 пр.н.е. са намерени в низините на [[Мексикански залив]] в археологическите разкопки Сан Андрес в щата [[Табаско]].<ref>Pope, Kevin; Pohl, Mary E. D.; Jones, John G.; Lentz, David L.; von Nagy, Christopher; Vega, Francisco J.; Quitmyer Irvy R.; "[http://www.sciencemag.org/cgi/content/full/292/5520/1370 Origin and Environmental Setting of Ancient Agriculture in the Lowlands of Mesoamerica]", ''[[Science (journal)|Science]]'', 18 May 2001:Vol. 292. no. 5520, pp. 1370 - 1373.</ref> Най-старите преки доказателства заса отглежданенамерени на култивирана маниока са от археологическите разкопки [[Хоя де Серен]] —в древен[[Салвадор]], гради напоказват, че [[маи]]те намиращотглеждат секултивирана вманиока [[Салвадор]]още от преди 1400 години.<ref>University of Colorado at Boulder, (2007) [http://www.colorado.edu/news/releases/2007/305.html "CU-Boulder Archaeology Team Discovers First Ancient Manioc Fields In Americas"], press release August 20, 2007, accessed August 29, 2007.</ref> Маниоката е основен хранителен продукт за населението на Америка в периода преди [[Колумб]] и често е изобразявана в местното изкуство.<ref>Berrin, Katherine & Larco Museum. ''The Spirit of Ancient Peru:Treasures from the ''Museo Arqueológico Rafael Larco Herrera''. New York: Thames & Hudson, 1997.</ref>
