Разлика между версии на „Лили Иванова“

редакция без резюме
(Допълване от немската Уикипедия)
Родители на Лили Иванова са Мария Петрова Дамянова и Иван Петров Дамянов (р. [[1904]] г.). Майка ѝ е от с. [[Тетово_(Област_Русе)|Тетово]] до Кубрат. Баща ѝ е чиновник в полицията и кметството в периода преди [[Деветосептемврийски преврат|9 септември 1944]] г., което става причина впоследствие да бъде арестуван за повече от 3 месеца. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] започва да се занимава с отдаване на автомобили под наем, а след това става шофьор. Майка ѝ по принцип не е работила, но при финансови трудности е ставала сервитьорка. Семейството има четири деца, всички от които са момичета, две от тях умират от скарлатина.
 
Родът на Лили Иванова по бащина линия се нарича Чокоите. Прабаба ѝ и прадядо ѝ са заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне, които първоначално живеят на територията на днешна [[Румъния]], в [[Северна Добруджа]]. Впоследствие се преместват в русенското село [[Нисово]]. Баба ѝ и дядо ѝ са Мария и Петър. След брака си те заживяват в Кубрат, като ги наричали „нисовлийте“ - прозвище с които са наричали по-късно както родителите, така и самата Лили Иванова. Те имат 12 деца. Собственици са на кръчма, където младата бъдеща изпълнителка понякога пее песни на посетителите.<ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=71641 „Лили - най-ухажваното момиче в Кубрат“, 24 април 2009 г., в. „Труд“]</ref> В тяхната къща живее по-късно и семейството на Лили Иванова. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са Марина и Петър.
 
Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ по майчина линия свирят на [[цигулка]] много добре. Майка ѝ обича да пее популярни за времето си песни, макар и само вкъщи, а баща ѝ - руски песни.
Когато Лили е 7-8 годишна, родителите ѝ и още няколко роднини събират пари за да ѝ купят [[акордеон]]. Обаче, тъй като няма кой да я обучава, тя се опитва да се научи сама. В 4-5-ти клас тя проявява интерес към това да се научи да свири на [[пиано]]. Единственият пианист в Кубрат е ''другарят'' Чернев, който е на преклонна възраст. Лили тръгва на уроци при него, но успява да вземе само два урока, тъй като учителят ѝ умира. Малко по-късно тя започва да пее в училищния хор, където пеят всички деца. Въпреки хубавия си глас, тя счита това просто за част от обучението и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това, още от първо отделение тя тренира художествена гимнастика, като дори печели златен медал на републиканското първенство в Русе през [[1952]] г. Световната музика, която има възможност да слуша, е предимно руска и италианска - тази, която се пуска по радиоточките или радиото.
 
През [[1956]] г. Лили Иванова започва да учи в Медицинския техникум за медицински сестри и акушерки в гр. Сталин (както тогава се нарича [[Варна]]) за медицинска сестра - престижна за времето си професия, а и техникумът е недалеч от Кубрат. Тя живее в квартира, намираща се на ул. „Шипка“ срещу тогавашното кино „Република“, а не в общежитие. В това кино има концерти популярната певица Ирина Чмихова, по чиято музика младата ученичка се увлича, но бъдещата изпълнителка не може да си позволи билет, а я вижда на живо едва по-късно в Кубрат. Първите данни за изяви пред публика на Лили Иванова, са от 1956-57 г., когато тя изпълнява популярни песни на организираните в техникума „вътрешни фестивали“, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Под ръководството на учителя по музика Христо Иванджиков<ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=721232 „Алея на славата в Кубрат започва с учителя на Лили Иванова“, 24 май 2011 г., Darik News]</ref>, Лили Иванова също участва с пеене и свирене на акордеон в малки непрофесионални състави, т.нар. „агитки“, които изпълняват руски песни пред моряци, в други училища и при различни тържества, като така си спечелва известност на местната певица. Сред песните, които тя слуша от турски радиостанции (тъй като не се излъчват у нас) са „Ganz Paris träumt von der Liebe“ на [[Катерина Валенте]] и „Arrivederci Roma“, които пее на училищни прояви.
 
След завършване, разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. [[Бяла]], но с ходатайството на баща си, около [[1959]] г., младата медицинска сестра започва работа в болницата в Кубрат. В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и колеgите ѝ също знаят, че тя обича да се занимава с музика. От спомените на нейния началник д-р. Иван Кирчев, става ясно, че тя е записвала текстове на български, сръбски, немски, италиански и испански песни, а дори и че е запявала на възрастни пациенти.
Изпълнителката научава, че за да може да се занимава сериозно с музика ѝ е нужна т.нар. „категория“ (документ, удостоверяващ трудови умения), поради което започва за около 2 седмици да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а след това на прослушване от комисия в Русе получава „трета категория“ за певица. По това време тя е осъзнава, че има глас за сцена, което ѝ дава увереност да потърси професионално развитие в София. Родителите ѝ са против, поради лошото мнение за артистите, но тя е решена да отстоява целта си.<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Детство наше“ (стр. 7-44)</ref>
 
През [[1960]] г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили Иванова пътува два пъти до [[София]] за да опознае какви възможности за реализация би имала. За второто си посещение си взема два дни отпуск и посещава Бюро „Естрада“ (да не се бърка със сектор „Естрада“ на Концертна дирекция) с желание за изява, но не знае, че тази институция отговаря само за назначенията в ресторантите. От там ѝ предлагат да пее в ресторант „Сините камъни“ в Сливен, но тя отказва.<ref>[http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=611384 „ЦК на БКП определяше победителите в Златният Орфей“, 15 септември 2011 г., в. „168 часа“]</ref> Така и не се свързват с нея до следващия ден и поради липса на друго предложение, тя се прибира обратно в Кубрат. Впоследствие трупа пътуващи музиканти чуват за таланта ѝ и предлагат да се присъедини към тях. Те обикалят читалища и театри за да изнасят безплатни концерти пред работници. Длъжността ѝ е държавна с хонорар по 5 или 8 лв. на концерт. Певицата, обаче, не е удовлетворена от нивото и напуска както групата, така и работата в болницата.
 
Точно в този период Лили Иванова се запознава и омъжва за първия си съпруг Георги Павлов<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=19L9m8NXCDY „Опасно близо - Лили Иванова“, част 5, 2009, bTV]</ref>, който е бил разпределен в с. Завет, недалеч от Кубрат. Сватбата е в изключително тесен кръг - присъстват едва четирима души. Тъй като разпределението му изтича, техният съвместен живот започва в къщата на родителите му в Перник, но бракът им не просъществува дълго, поради битови трудности и неразбирателства със свекърва ѝ, която не одобрява певческата ѝ кариера. По време на брака си и живота в Перник, тя по-често има възможност да пътува до София и да проучи за възможностите за по-нататъшно певческо развитие. Поради неуредиците в брака си, не след дълго тя решава да повече да не се връща в Перник, а по-късно (около [[1964]] г.) иска и развод.<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Лудостта на мечтата“, „Любовта е по-силна от всичко“, „Първи съпруг“ (стр. 45-65)</ref>
През [[1961]] г. певицата решава окончателно да се премести в [[София]]. Чрез Лидия Станчева, завеждаща сектор „Естрада“ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова [[Евгени Комаров]]. Той предлага помощта си в избора на репертоар и тя започва уроци при него, но бързо ги прекратява, тъй като той ѝ преподава руски романси, в които тя не желае да се развива. През този период за около 4 години живее в хотел „Родопи“, тъй като не разполага с квартира. За да осигури престоя си в София, пари ѝ праща първия ѝ съпруг, а получава подкрепа и от Лидия Станчева.<ref>Фрагмент „Искам да пея!“ на Лидия Станчева; „Нашата Лили“ (1975); Ивайла Вълкова, Марин Бончев, стр. 63-67</ref>
 
От Концертна дирекция включват певицата в турне, наречено „Естрада за всички“, в което участват фолклорни изпълнители с ръководител на оркестъра Стефан Демирев, трио „Устни хармоники - Олимпия“ и др. Обичайна практика от този период е Концертна дирекция е да ангажира изпълнителите в множество сборни участия, в които различни певци участват с по една или няколко песни в рамките на представления от типа на вариететна програма, в което се включват и фокусници и танцьори. През [[1962]] г. певицата е включена в концерт на Вили Казасян и неговия състав „Студио 5“В“, в концертна зала „България“. Основните ѝ участия през този период са като подгряваща певица в участията на оркестър „Мелодии“, в които утвърдените имена са [[Емил Димитров]] и [[Мария Косева]]. Те изпълняват в БИАД и из страната. Първото турне на певицата извън България е в [[Румъния]], заедно с този състав. Тя обаче е силно огорчена от атмосферата, тъй като има някои личности напрежения, недооценяване и неприятности в групата, което води и до разделянето ѝ с тези музиканти.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=84935 „Направих Лили певица, тя ме смени с Иван Пеев“, интервю със Здравко Андреев, 28 април 2009 г., „24 часа“]</ref>
 
Лили Иванова продължава работа с групата на [[Здравко Радоев]] и продължава обиколките из страната с певицата [[Грета Ганчева]], фокусникът [[Орфи]], имитаторът [[Христо Минчев (Пилето)]], народните певци [[Борис Машалов]] и [[Йонка Кипчева]]. Здравко Радоев, като син на композитор, вижда заложбите на певицата, напътства я професионално и я насочва да слуша песните на [[Кони Франсис]], [[Рита Павоне]], [[Ерико Модуньо]], [[Ела Фицджералд]], [[Далида]], [[Шърли Бейси]] и др. По това време Лили Иванова има връзка с музиканта и живее с него около 3-4 години. В този период, певицата на два пъти през времетраенето на нейни турнета из страната, се сблъсква със сериозни здравословни проблеми, които налагат две операции, които не ѝ позволяват да има деца в бъдеще. <ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Легенди за певци“, „София. Първи стъпки“ (стр. 79-82)</ref>
 
През [[1964]] г. в зала Универсиада има концерт шведската рок-певица Джейн Сверт и групата „Северните тигри". Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава голяма публика. Първата вечер обърква текста (който не е репетирала с оркестъра), което я разтройва и тя напуска сцената. На втората вечер изпълнява песента „Лунни лъчи“ на Йосиф Цанков от репертоара на [[Мими Николова]] и една бърза румънска песен, публиката я приема изключително радушно, което допринася за първи път по-сериозно да се заговори за изпълнителката и тя да добиe по-широка известност. <ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „София. Среща с Емил“, „София. Първи стъпки“ (стр. 66-79)</ref><ref>[http://www.youtube.com/watch?v=Kdm95fQpLyM „Опасно близо - Лили Иванова“, част 3, 2009, bTV]</ref>
През [[1970]] г. Лили Иванова отново се конкурира с чехът Карел Гот на фестивала в [[Атина]], а сред другите силни изпълнители са германецът Бен Крамер (Ben Cramer). Със състезателната песен „Звезда“ на Ал. Йосифов печели златната плоча. На фестивала в Атина присъства директорът на международния фестивал на естрадната песен в Рио де Жанейро. Той кани българската изпълнителка, като пожелава преди певицата да потегли към Бразилия, да снима филм с 12 песни в [[Лисабон]], което тя прави. В Рио тя пее на стадион „Мара Казиньо“, побиращ около 30 000 души. Публиката яде, пие и е крайно невъздържана (включително има сбивания), но въпреки това тя утихва когато певицата запява песента „Реквием“ на Ал. Йосифов. Впоследствие е отлична и с награда.
 
За изложението в [[Осака]] Експо-70, японската страна харесва песента „Панаири“, но желае да пее Йорданка Христова. Лили Иванова обаче не разрешава друг да пее песента ѝ, в резултата на което Тончо Русев и директора на „Златния„Златният Орфей“ Генко Генчев уреждат Лили Иванова да отиде. В делегацията е и Борис Годжунов. На изложението те три пъти дневно дават малки представяния. Японският импресарио, виждайки възможностите на българите, кани певицата на участия в нощни клубове и открити летни театри, а впоследствие и на 8 големи концерта в Токио, Осака, Нагасаки и Хирошима.
 
В началото на 70-те години, Лили Иванова прави редица концерти в Турция, заедно с нейният колега Борис Годжунов и оркестъра на Иван Пеев. Те имат редица изпълнения в Истанбул и страната. Поради успеха им, турски импресария тогава ги канят и за бъдещи техни участия. Почти през цялото им пътуване, техни спътници са популярните в родината си певци Фисюн Онал (Füsun Önal), Танжу Окан (Tanju Okan), Аджа Пекан (Ajda Pekkan), с която се познава от съвместно участие в Барселона и актьорът Йостюрк Серенгил (Öztürk Serengil). Групата е под постоянния интерес на пресата, която често публикува репортажи за тях. <ref>Фрагмент „В съседна Турция“ на Борис Годжунов; „Нашата Лили“ (1975); Ивайла Вълкова, Марин Бончев, стр. 63-67</ref>
През [[1973]] г. Лили Иванова, заедно с [[Тончо Русев]], посещават фестивал в Чили, Виня дел Мар. Тя пее на 24-хиляден стадион. Първата вечер публиката се опитва да прогони певицата с викове „Вън комунистическа кучко“. Троен кордон разделя изпълнители и почетни гости от гневната публика. Изпълнителката, придобила опит от Рио де Жанейро, не помръдва от мястото си, запява и в силната част на песента си успява да накара публиката да утихне, а на финала е аплодирана бурно. Там с „Панаири“, „Обичам те“ (преведена от Хулио Алегриа, тогавашен посланник на Чили в София) и „Камино“, печели голямата награда за изпълнение.<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=OHNHpIORbzY „Опасно близо - Лили Иванова“, част 6, 2009, bTV]</ref>
 
Същата година посещава [[Париж]] за Вторият международен конкурс за естрадни песни и изпълнители „Гран при“, от където също се прибира с награда. На Златния„[[Златният Орфей]]“ същата година, Лили Иванова се запознава с гостуващия [[Хулио Иглесиас]], а на следващата [[1974]] г. печели „Голямата награда за изпълнител“.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=908155 „Лили Иванова можеше да е олимпийска шампионка по гимнастика“, 28 май 2011 г., в. „24 часа“]</ref>
 
Третият съпруг на Лили Иванова е [[Янчо Таков]], син на партийния функционер от управлението на [[Тодор Живков]] [[Пеко Таков]]. Кумове са им [[Людмила Живкова]] и съпругът ѝ [[Иван Славков]]. Бракът не просъществува дълго. След развода, (около [[1975]] г.), на изпълнителката са създадени проблеми с намирането на участия.
През [[1975]] г. е издадена първата биографична книга за певицата - „Нашата Лили“, съставена от Ивайла Вълкова и Марин Бончев, и съдържаща множество фрагменти - спомени на нейни колеги, приятели и почитатели.
 
В средата на 70-те години Здравко Радоев ръководи оркестър „Маковете“, с който пее Лили Иванова. В оркестъра се включва като допълнителен китарист и певец [[Асен Гаргов]], с когото певицата започва далична имаи по-близкипрофесионална отношениявръзка, която продължава около 15 години.<ref>[http://www.youtube.com/watch?v=kicEZDcO2x0 „На чаша горчиво кафе“, интервю, 1991 г.]</ref> Поради неразбирателства се сформира нова група, водена от Гаргов, но тъй като през този период певицата се развежда с третия си съпруг (който има влияние), тя половин година има трудности да си намери нови участия. След молба за съдействие пред високопоставения генерал [[Илия Кашев]], тя и оркестъра отново биват ангажирани. С Асен Гаргов се правят турнета в СССР и Израел.
 
През [[1976]] г. се записва албума „[[Стари мой приятелю (албум)|Стари мой приятелю]]“ и „[[Танго (албум)|Танго]]“, на следващата година „[[Гълъбът (албум)|Гълъбът]]“ и „[[Песни от Алeксандър Йосифов (албум)|Песни от Алeксандър Йосифов]]“, а през [[1978]] г. дуетния албум с Асен Гаргов „[[Животът ни събира, животът ни разделя (албум)|Животът ни събира, животът ни разделя]]“. През [[1979]] г. се появяват двойния албум „[[Моят град (албум)|Моят град]]“.
Първият брой на списание [[Плейбой]] на български език, който излиза през април [[2002]] г., публикува [[Еротика|еротична]] фотосесия на Лили Иванова, като снимките са направени от екипа на [[Васил Къркеланов]].<ref>[http://www.playboy.bg/magazine/m3.html Корица на първият българоезичен брой на сп. „Плейбой“]</ref><ref>[http://news.fashion.bg/article/209/11/LillyIvanova.php „Лили Иванова - Стремежът да бъдеш перфектен“ (предпоследни въпроси), news.fashion.bg, 17 декември 2003 г., интервюиращ: Детелина Милева]</ref> Проявата ѝ има отзвук в медиите, като певицата особено държи на публичната подкрепа, изразена в статията „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев<ref>[http://lili.bg/bravo-na-lili/161/ „Браво, Лили!“ на Христо Кьосев, 22 март 2004 г., в. „24 часа“]</ref> През [[2003]] г. се появяват „[[Илюзия наречена любов (албум)|Илюзия наречена любов]]“ и „[[Best 2 (албум)|Best 2]]“, а през 2004 г. „[[Танго (албум)|Танго]]“. През [[2006]] г. изпълнителката е удостоена със звезда на Алеята на славата.<ref>[http://www.btv.bg/story/48857-Lili_otkri_svoya_zvezda_na_Aleyata_na_slavata.html „Лили откри своя звезда на Алеята на славата“, 12 май 2006 г., bTV]</ref>
 
През [[2006]] и [[2009]] г., без одобрението на певицата са публикувани две нейни неофициални биографии - „Просто Лили“ и „Лили. Един живот, една съдба...“. Лили Иванова публично протестира срещу двете издания - завежда дело срещуосъжда автора на първата книга, а по-късно, когато излиза втората, свиква пресконференция, на която заявява, че написаната книга е недостоверна и не отразява истината за нейния живот.<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=809696 „Лили осъди за 15 бона автор на книга за нея“, 8 март 2011 г., в. „24 часа“]</ref>
 
През [[2007]] и [[2008]] г. Лили Иванова прави големи концерти в зала 1 на НДК, които са записани и излъчени от [[bTV]]. В тези две поредни години са издадени дисковете „[[Една любов (албум)|Една любов]]“ и „[[Без правила (албум)|Без правила]]“. На [[9 януари]] [[2009]] г. певицата изнася концерт в зала „Олимпия“ в [[Париж]], с което изпълнява своя отдавнашна мечта (споделена в статията „Срещи с имена от естрадата“ на Вера Грозева през 1979 г.)<ref>[http://lili-ivanova3.tripod.com/Interviews/Sreshti1979/SreshtiSImenaOtEstradata.html „Срещи с имена от естрадата“, Вера Грозева, 1979 г.]</ref><ref>[http://www.btv.bg/story/124268-Lili_Ivanova_na_parijka_stsena.html „Лили Иванова на парижка сцена“, 09.01.2009, bTV]</ref> Същата година певицата открива Дните на София в Москва.<ref>[http://www.btv.bg/story/129343-Lili_triumfira_v_Moskva_(video).html „Лили триумфира в Москва“, 10.04.2009, bTV]</ref>
На [[2 май]] [[2009]] г. по [[bTV]] започва излъчването документалната поредица „Опасно близо - Лили Иванова“. Автор и режисьор на продукцията е [[Милена Будинова]], която в продължение на около една година снима 10 едночасови епизода, които проследяват настоящата работа на певицата и разглеждат моменти от творческият път певицата.<ref>[http://www.btv.bg/broadcasts/broadcast_info.pcgi?cont_id=321 bTV, страница на предаването „Опасно близо“]</ref>
 
На [[6 юли]] [[2009]] г. Лили Иванова получава почетно офицерско звание [[полковник]] от медицинските служби на [[Българската армия]] и е наградена с хладно оръжие.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=204985 „Пагони на полковник за Лили Иванова“, в. Монитор, 6 юли 2009 г.]</ref>
 
Пенсията на изпълнителката е около 100 лв. и на нея ѝ се налага да се издържа с пеене. През месец юли [[2009]] г. от компанията „KVZ Music“ е договорена легалната дистрибуция на музиката на Лили Иванова в интернет, което позволява нейни песни да се закупят през световноизвестни специализирани сайтове за този тип търговия. <ref>[http://www.events.bg/bg/press_releases/view/384/Световна-дистрибуция-на-музиката-на-Лили-Иванова20072009--Виена „Световна дистрибуция на музиката на Лили Иванова“, events.bg, 20 юли 2009 г., KVZ Music Ltd.]</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=183319 „Теглим Лили Иванова онлайн, но платено“, в. „24 часа“, 20 юли 2009 г.]</ref>
 
В периода [[2009]]-[[2010]] г. певицата е в широко отразен в медиите публичен конфликт с [[Митко Щерев]] и [[Асен Гаргов]], в резултат на което взаимно си забраняват да си изпълнявават музиката, водят се съдебни спорове и се обвиняват в клевета.<ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=381519 „Асен Гаргов забрани на Лили да пее “Детелини”“, 15 февруари 2010 г., в. „Труд“]</ref><ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=389485 „Лили съди Митко Щерев, нарекъл я лъжкиня“, 22 февруари 2010 г., в. „Труд“]</ref> През [[2010]] и [[2011]] г. публичност в медиите добиват проверките на [[Национална агенция за приходите]] сред популярни изпълнители, като Лили Иванова също е обект на ревизии за установяване на укрити данъци.<ref>[http://www.btv.bg/story/1790617578-Lili_Ivanova_obeshta_da_si_plati_danatsite.html „Лили Иванова обеща да си плати данъците“, 4 август 2011 г., bTV]</ref> Поради тази причина, въпреки предложението на министъра на културата [[Вежди Рашидов]] да се отпусне пенсия за заслуги на певицата, финансовият министър [[Симеон Дянков]] се възпротивява, в резултат на което правителството отказва, аргументирайки се с неплатените от нейна страна данъци.<ref>[http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=979973 „Лили Иванова без пенсия за заслуги“, 27 юли 2011 г., в. „Труд“]</ref> Към [[2010]] г. пенсията на изпълнителката е около 105 лв. и на нея ѝ се налага да се издържа с пеене.
 
През [[2010]] г. се появяват албумите „[[Този свят е жена (албум)|Този свят е жена]]“ и „[[В името на вярата (албум)|В името на вярата]]“.
=== Певчески стил и репертоар ===
 
Лили Иванова започва кариерата си с предимно с популярни за времето си италиански, френски и френскидруги чужди песни, като например бива считана за добра имитаторка на стила на [[Рита Павоне]],. аВъпреки втова единоще отв албумитепървите ѝгодини отна средатасвоята напрофесионална 60-теработа годинизапочва имада няколкосе кавъранасочва наосновно песникъм набългарски „[[Бийтълс]]“авторски песни. В кариерата на всекиповечето изпълнителпрофесионални изпълнители от епохата на социализма, голяма роля играе държавната структура Концертна дирекция, тъй като тя е мениджър и импресарио на певците, като им осигурява връзка с композитори, текстописци и музиканти, които да създават творчество за тях, а едновременно и ги ангажира за участия. ВеднагаПо този начин, веднага след като певицата добива известна популярност, тя получава възможност да ѝ бъде създаден индивидуален репертоар, като такатова изграждадопринася за изграждането на собствен певчески стил. Стилът ѝ е характерен с подчертаната лиричност и мелодичност на музиката. Музиката й през 60-те и 70-те години често е със сложни и богати оркестрации, адраматични преходи между тихи и силни моменти, изпълнявана нерядко с духов бенд, струнен оркестър, ритмична секция, електрически китари, с акценти на пиано или хамонд-орган и беквокали (понякога хорови), осезаема реверберация в гласа на изпълнителя. Впоследствие с отминаването на модата на този стил, певицата изпълнява музика, съпроводена със звука най-вече на електрически инструменти. След [[2000]] г., особено при живите си участия, песните, изпълнени върху звука на предварително записани синбеци, биват редувани с изпълнения, съпроводени от няколко музиканти - основно пиано, цигулка, китара и саксофон. Певицата нееднократно в кариерата си заявява колко е важен за нея и какъв приоритет отдава на стойностния текст. Тя изпълнява основно естрадни песни, написани от български композитори и текстописци. Също така присъстват и песни на руски, английски, немски, френски, турски, испански, италиански, румънски език и иврит, които изпълнява предимно на турнетата си в чужбина. Съгласно прокарваната идеологическа политика, дори и чужди песни е било препоръчително (макар и не задължителнонапълно строго спазвано) да се пеят на български език, поради което тя има множество кавър версии на известни песни, станали популярни на запад от [[Желязна завеса|Желязната завеса]] (практика, което е обичайна практика за цялата популярна музика от периода преди 1989 г.).
 
=== Концертна дейност и живи участия ===
 
Под ръководството на Концертна дирекция, вВ периода на 60-те, 70-те и 80-те години, Лили Иванова осъществява многобройни концертни турнета в чужбина — най-много в СССР, но също и в Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и др. През 80-те работи активно в ГДР, където изпълнява специално написани за нея песни от [[Арнолд Фрич]] и [[Петер Паулик]] (концертни турнета, шоу-програми във ''[[Фридрихщадпалас]]'' и другаде, участия в много телевизионни предавания). След 90-те години на 20 век, певицата е осъществила няколко турнета сред българската емигрантска общност в САЩ и Канада, а също така е посещавала отново и Русия. За да увеличи участията си в епохата на [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|Прехода]], освен с традиционните концерти пред многобройна публика, певицата по-често си позволява изявява и на по-малки прояви - в клубове и пиано барове, участия в частни партита и промоции, фирмени тържества и др. След 2000 г. певицата обичайно организира малък брой големи, добре анонсирани и рекламирани концерти (веднъж годишно в София в зала 1 на НДК, нерядко в две поредни дати, както нерегулярни участия в големите български градове).
 
За годините на своята кариера, Лили Иванова е направила над 11 хиляди концерта, но значителната част от тях са в периода преди 1989 г. През 1961 г. започва с 8 лв. хонорар на участие, до 1965 г. се покачва на 20 лв., когато става „заслужила артистка“ получава 60 лв., а от 1975 г., когато става „народна артистка“, до 1989 г. обичайно е получавала по 120 лв. хонорар на участие.
=== Творчески сътрудничества ===
 
В различните периоди на своята кариера, Лили Иванова сътрудничи с множество музиканти, сред които оркестрите на [[Здравко Радоев]] (в началото на 60-те), „[[6+1]]“ с ръководител [[Иван Пеев]] (от 1966 г.); „[[Маковете]]“ с ръководител [[Митко Щерев]] (70-те); оркестъра на [[Асен Гаргов]] от (1977). В дует с Асен Гаргов издава два албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името [[Оркестър София|„София“]]. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничество, са [[Ангел Заберски]] (1965-1968); [[Тончо Русев]] (1969-1974); [[Митко Щерев]] (1974-1977); [[Найден Андреев]] (началото на 80-те). През 80-те звездата изпълнява песни на много от по-младите композитори, между които [[Тодор Филков]], Асен Гаргов, [[Рафи Жамаркоцян]], [[Любомир Дамянов]], [[Александър Кипров]]. В началото на 90-те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството с [[Чочо Владовски]], с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума „Хазарт“, а с [[Иван Лечев]] — „Частен случай“.
Певицата работи с много изявени текстописци, пее песни по стихове на български класици — [[Иван Вазов]], [[Христо Ботев]], [[Пейо Яворов]], [[Кирил Христов]], [[Христо Ясенов]], [[Веселин Ханчев]], [[Блага Димитрова]],[[Павел Матев]],[[Любомир Левчев]], но може би най-значима е съвместната ѝ работа с поета [[Дамян Дамянов]]. Основната тема в текстовете на песните ѝ е любовта. От края на 60-те години до средата на 80-те почти няма година, в която песен, изпълнена от Лили Иванова, да не е ставала „шлагер“, както е модерната дума по онова време. От средата на 80-те Лили Иванова се насочва и към песни, чиито текстове са подчертано автобиографични, а музиката по-малко комерсиална, но въпреки това средно на 2-3 години веднъж нейна песен отново оглавява класациите. В средата на 90-те певицата търси промяна на имиджа си и посяга към музикални стилове като мелъди рок, соул, ритъмендблус, балканско етно, джаз. Тази промяна проличава най-ярко в албумите „Частен Случай“ от [[1999]] г. и последвалият го етнопроект „Ветрове“ от [[2000]] г. Оттогава насам певицата е издала няколко албума, в които новите песни вече значително намаляват, за сметка на стари хитове, записани в нови аранжименти. От началото на 2006 г. Лили Иванова работи с малък бенд, състоящ се от [[Огнян Енев]] — пиано, саксофон, [[Бисер Иванов]] — китара, [[Орлин Цветанов]] — цигулка.
 
През цялата кариера на певицата се наблюдава подчертан стремеж творчеството ѝ да бъде със съвременно звучене за епохата, в която се създава. В средата на 90-те певицата разнообразява имиджа си и посяга към музикални стилове като мелъди рок, соул, ритъмендблус, балканско етно, джаз. Тази промяна проличава най-ярко в албумите „Частен Случай“ от [[1999]] г. и последвалият го етнопроект „Ветрове“ от [[2000]] г. Впоследствие певицата е издава няколко албума, в които новите песни значително намаляват, а стари хитове са записани в нов аранжимент. От началото на [[2006]] г. Лили Иванова работи с малък бенд, състоящ се от [[Огнян Енев]] — пиано, саксофон, [[Бисер Иванов]] — китара, [[Орлин Цветанов]] — цигулка.
В различните периоди на своята кариера Лили Иванова сътрудничи с оркестрите на [[Здравко Радоев]] (в началото на 60-те), „[[6+1]]“ с ръководител [[Иван Пеев]] (от 1966 г.); „[[Маковете]]“ с ръководител [[Митко Щерев]] (70-те); оркестъра на [[Асен Гаргов]] от (1977). В дует с Асен Гаргов издава два албума, а в началото на 80-те оркестърът за кратко време се представя под името [[Оркестър София|„София“]]. Сред композиторите, с които Лили Иванова осъществява тясно творческо сътрудничество, са [[Ангел Заберски]] (1965-1968); [[Тончо Русев]] (1969-1974); [[Митко Щерев]] (1974-1977); [[Найден Андреев]] (началото на 80-те). През 80-те звездата изпълнява песни на много от по-младите композитори, между които [[Тодор Филков]], Асен Гаргов, [[Рафи Жамаркоцян]], [[Любомир Дамянов]], [[Александър Кипров]]. В началото на 90-те тази тенденция е продължена, като трябва да се отбележи сътрудничеството с [[Чочо Владовски]], с когото създава съвместно студио, изпълнява няколко дуета и записва албума „Хазарт“, а с [[Иван Лечев]] — „Частен случай“.
 
Лили Иванова работи с много изявени текстописци, като може би най-значима е съвместната ѝ работа с поета [[Дамян Дамянов]], а съшо така пее песни и по стихове на [[Павел Матев]], [[Любомир Левчев]], [[Иван Вазов]], [[Христо Ботев]], [[Пейо Яворов]], [[Кирил Христов]], [[Христо Ясенов]], [[Веселин Ханчев]], [[Блага Димитрова]] и др. Основна тема в текстовете на песните ѝ е любовта. От края на 60-те години до средата на 80-те много от песните стават „[[шлагер]]“. Постепенно под влиянието на навлизащите нови музикални вкусове, песните на Лили Иванова губят масовата си популярност, която са имали преди, но въпреки това нейни песни влизат в класации, концертите ѝ се разпродават, продължава да бъде канена в телевизионни предавания, снима клипове, записва песни и албуми.
 
== Дискография и звукозаписна дейност ==
{{основна|Дискография на Лили Иванова}}
 
Лили Иванова има 35 издадени дългосвирещи албума. Синглите, излезли в България, са 29. Има издадени малки плочи и албуми в Румъния, Турция, Германия, Испания и др. страни. Лили Иванова е популярна в Русия и плочите ѝ се продават добре в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]]. Няма точна статистика за броя на продадените копия от албуми. Според едно издание на предаването „[[Всяка неделя]]“ от началото на 80-те, само в България техният тираж надхвърля 10 милиона. За продажбите в бившия [[Съветски съюз]] и останалите страни [[Александър Йосифов]], директор на [[Балкантон]] от [[1968]] до [[1986]] г., казва: „Когато станах директор на [[Балкантон]], при капацитет 3 милиона и 600 хиляди плочи, големите, тези „черни тави“, както им викат, за Лили Иванова тиражът за [[Съветския съюз]] беше над един милион. В България правеше едни тиражи от 250-300 хиляди, а за [[Съветския съюз]] под милион не падаше“. През този период Лили Иванова издава 18 дългосвирещи, 34 малки и 3 сборни плочи/. Списание [[„L'Europeo“]] посочва, че продадените копия от албуми в [[Съветския съюз]], надхвърлят 10 милиона, а според публикация в немско магазинно издание от началото на 21 век и една от неофициалните биографии на певицата / <ref>„Тайните на Лили Иванова“ (неофициалните биография), изд. "Интермедия“ ООД, София 2009 г.</ref>, общият тираж на продадените копия надхвърля 100 милиона. Въпреки това, певицата не е получавала заплащане за авторски права от тази музика, а разпадането на Концертна дирекция и липсата на работеща уредба относно правата за изпълненията и звукозаписите за 50 годишната ѝ кариера лишават певицата от всякакви приходи за авторски права за минали периоди. Това обстоятелство и фактът, че музиката ѝ се разпространява също и по нерегламентиран (пиратски) начин, кара Лили Иванова, да се чувства ограбена.<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Ограбена“ (стр. 205-206)</ref> В тази връзка през 2007 г. тя публично заявява, че разпространението на произведения на изкуството в [[Интернет]] е нередно и трябва да се наказва със [[затвор]].<ref>{{cite web | last = Паунова | first = Полина | year = 2007 | url = http://focus-news.net/?id=n666937 | title = Лили Иванова: Пиратството е престъпление и трябва да бъде строго наказвано | publisher = Информационна агенция „Фокус“ | accessdate = 22 март | accessyear = 2007}}</ref>
Лили Иванова има 35 издадени дългосвирещи албума. Синглите, излезли в България, са 29. Има издадени малки плочи и албуми в Румъния, Турция, Германия, Испания и др. страни. Лили Иванова е популярна в Русия и плочите ѝ се продават добре в [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]].
 
Няма точна статистика за броя на продадените копия от албуми. Според едно издание на предаването „[[Всяка неделя]]“ от началото на 80-те, само в България техният тираж надхвърля 10 милиона. За продажбите в бившия [[Съветски съюз]] и останалите страни [[Александър Йосифов]], директор на [[Балкантон]] от [[1968]] до [[1986]] г., казва: „Когато станах директор на [[Балкантон]], при капацитет 3 милиона и 600 хиляди плочи, големите, тези „черни тави“, както им викат, за Лили Иванова тиражът за [[Съветския съюз]] беше над един милион. В България правеше едни тиражи от 250-300 хиляди, а за [[Съветския съюз]] под милион не падаше“. През този период Лили Иванова издава 18 дългосвирещи, 34 малки и 3 сборни плочи/. Списание [[„L'Europeo“]] посочва, че продадените копия от албуми в [[Съветския съюз]], надхвърлят 10 милиона, а според публикация в немско магазинно издание от началото на 21 век и една от неофициалните биографии на певицата / „Тайните на Лили Иванова“ изд. "Интермедия“ ООД, София 2009 /, общият тираж на продадените копия надхвърля 100 милиона. Въпреки това, певицата не е получавала заплащане за авторски права от тази музика, а разпадането на Концертна дирекция и липсата на работеща уредба относно правата за изпълненията и звукозаписите за 50 годишната ѝ кариера лишават певицата от всякакви приходи за авторски права за минали периоди. Това обстоятелство и фактът, че музиката ѝ се разпространява също и по нерегламентиран (пиратски) начин, кара Лили Иванова, да се чувства ограбена.<ref>[http://ciela.bg/?p=book_view&aid=412 Иванова, Лили: „Истината“] (2009), глава „Ограбена“ (стр. 205-206)</ref> В тази връзка през 2007 г. тя публично заявява, че разпространението на произведения на изкуството в [[Интернет]] е нередно и трябва да се наказва със [[затвор]].<ref>{{cite web | last = Паунова | first = Полина | year = 2007 | url = http://focus-news.net/?id=n666937 | title = Лили Иванова: Пиратството е престъпление и трябва да бъде строго наказвано | publisher = Информационна агенция „Фокус“ | accessdate = 22 март | accessyear = 2007}}</ref>
 
Пенсията на изпълнителката е около 100 лв. и на нея ѝ се налага да се издържа с пеене. През месец юли [[2009]] г. от компанията „KVZ Music“ е договорена легалната дистрибуция на музиката на Лили Иванова в интернет, което позволява нейни песни да се закупят през световноизвестни специализирани сайтове за този тип търговия. <ref>[http://www.events.bg/bg/press_releases/view/384/Световна-дистрибуция-на-музиката-на-Лили-Иванова20072009--Виена „Световна дистрибуция на музиката на Лили Иванова“, events.bg, 20 юли 2009 г., KVZ Music Ltd.]</ref><ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=183319 „Теглим Лили Иванова онлайн, но платено“, в. „24 часа“, 20 юли 2009 г.]</ref>
 
== Отличия ==