Конституция на Народна република България (1947): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5:
6 Велико народно събрание избира пропорционално конституционна комисия от 55 [[Народен представител|народни представител]]. Разделена е на четири подкомисии. Изготвя окончателната редакция на проекта за конституция. На 20 юни 1947 г. е гласуван на първо четене с 302 гласа „за“ от присъствашите 366 народни представители. След подписването на Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г. НС на ОФ внася съществени промени в проекта с решение от 26 октомври 1947 г. По време на второто четене се разгаря остра политическа борба в Народното събрание. В нейния ход народни представители от опозицията са отстранени и арестувани. На 30 ноември 1947 г. проекта е приет на второ четене. На 4 декември 1947 г. с 364 гласа „за“ е конституцията приета на трето четене. Влиза в сила с публикуването и в [[Държавен вестник]] на 6 декември 1947 г.<ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986, С. 1987, с. 132-133</ref>
 
Конституцията урежда обществено-стопанските отношения за прехода към социализма, правата и задълженията на гражданите и държавното устройство. В НРБ върховен законодателен орган е еднокамарното [[Народно събрание]], което е изборно и работи на сесии. Постоянно действащ висш орган на държавна власт е [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Президиума на Народното събрание]]. Министерския[[Министерски съвет на България|Министерския съвет]]е изпълнително-разпоредителната власт. Местното управление е двустепенно в общини и околиии. Осъществява от се от изборни Народни съвети. Съдебната власт се осъществява от единна съдебна система начело с [[Върховен съд]].<ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986, С. 1987, с. 134</ref>
== Вижте също ==
* [[Конституция на България]]