'''Муле''' се нарича хибридът между [[магаре]] и [[кон|кобила]], за разлика от [[катър]]а, полът на родителите на който е на обратно. Терминът “муле” (лат. mulus) първоначално се използвал за поколението на които и да е две животни от различни видове – това, което днес наричаме “[[хибрид]]”.
В осанката си мулето прилича на магаре, но доближава размерите на коня. Съчетава силата на коня и издържливостта на магарето. При еднакво живо тегло, мулетата имат 20-25% по- голяма работоспособност и 35% по- голяма товароподемност от коня. Това предимство проличава най-вече при преход в стръмни и труднопроходими планински пътища с товар 80 до 160 кг на гърба, четем в учебника за висшите училища "Основи на животновъдството" , Земиздат, 1963, Проф. В. Груев, доц. Ел. Кадийски. Мулета се развъждат най-често в [[Средиземно море|Средиземноморските]] страни и в [[Азия]]. В България е имало развъдни станции за магарешки жребци в Белоградчик и край Самоков, които в случния период са били изпращани в планинските райони, главно в Рило- родопския масив и Стара планина. Като най-удачни за балканските условия са отглеждани и култивирани жребци от породите " мартина франка", " кипърско", " сирийско" и " местно подобрено" . Около 75% от мулетата имат т. нар. "кестени" и на четирите крака ( характерно за коня) и само 25% на предните два крака( характерно за магарето). {{източник|Тъй като превъзхождат катърите по работоспособност и издръжливост, се срещат много по-често от тях}}. Мулетата са по- издържливи от коня на заболявания и по- дълголетни. Достигат 30- 35 г35г възраст. Мъжките и на мулетата и на катърите са безплодни. При женските мулета стерилността, според доц. Кадийски е само 90%. В редки случаи от женско муле е възможно да се получи поколение. При женските катъри няма регистрирани потомства . Това се дължи на различния брой хромозоми при коня (64 хромозоми) и магарето (62 хромозоми).
