Петър Семерджиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Петър Илиев Семерджиев
| портрет =
| портрет-описание =
| px =
| описание =
| наставка =
| роден-дата = {{дата
| роден-място = [[Ямбол]], [[България]]
| починал-дата = [[2003]]
Ред 12:
}}
'''Петър Илиев Семерджиев''' е българин, член РМС и БКП, кандидат член на ЦК на БКП, репресиран, емигрира в Израел.
== Биография ==
=== Ученически години ===
Петър Илиев Семерджиев е роден на 16 юли [[1917]] г. в град [[Ямбол]]. Като ученик става член [[РМС]] заради което е изключен от Ямболската гимназията през [[1932]] г.. През [[1935]] г. прави постъпки и му е разрешено да продължи образованието си в гимназията в [[Сливен]]. Там става ръководител на ученическата комунистическа организация, свързва с местните лидери на РМС и с нелегалните комунистически функционери в града. <ref>[http://desebg.com/2011-01-06-11-51-03/90--1-, Христо Христов]</ref>
След завършване на гимназията, през [[1938]] г. постъпва като студент в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], а след това в [[Исторически факултет (Софийски университет)|Историко-филологическия факултет]]. Завършва Испанска филология. Привлечен е за сътрудник на ЦК на РМС където е натоварен от Титко Черноколев да създаде бюро за ръководство на ученическите комунистически организации в страната. През 1940 г. става член на [[БКП|БРП/к]]. <ref>[http://desebg.com/2011-01-06-11-51-03/90--1-, Христо Христов]</ref>
=== Репресиран преди [[9 септември 1944]] г. ===
През месец март [[1941]] г. Петър Семерджиев е арестуван и интерниран в лагер в местността [[Гонда вода (лагер)|„Гонда вода“]] край [[Асеновград]], по това време в лагера са интернирани също и известните функционери на [[БКП|БРП/к]] [[Владимир Тричков]], [[Йонко Панов]], [[Борис Копчев]] и [[Петко Кунин]]. Впоследствие Семерджиев лежи и в лагер край местността [[Кръсто поле (лагер)|„Кръсто поле”]] , известен още като [[Еникьой]] до ноември [[1943]] г. След това е изпратен като секретар на Окръжния комитет на БКП в Сливен за възстановяване на партийната организация. През март [[1944]] г. Петър Семерджиев става [[партизанин]] в сливенския [[Партизански отряд „Хаджи Димитър“|отряд „Хаджи Димитър“]]. Активен участник в установяване на властта на [[Отечествен фронт|„Отечествения фронт“]] в [[Сливен]] на [[9 септември 1944]] г. <ref>[http://desebg.com/2011-01-06-11-51-03/90--1-, Христо Христов]</ref>
=== Възход след [[9 септември 1944]] г. ===
Веднага след 9 септември Семерджиев е назначен за секретар в ОК на БКП [[Сливен]]. През [[1946]] г. е привлечен на работа в апарата на [[Политбюро на ЦК на БКП|ЦК на БКП]]. През [[1948]] година е проведен [[V конгрес на БКП]], на него Петър Семерджиев става най-младия [[Политбюро на ЦК на БКП|кандидат-член на ЦК на БКП]]. <ref>[http://desebg.com/2011-01-06-11-51-03/90--1-, Христо Христов]</ref>
=== Арест и репресии [[1950]] г. ===
През [[1950]] г. по така наречения „Трайчо Костовски процес“, Петър Семерджиев е изключен от партията. След това е арестуван и подложен на средновековни мъчения в следствието на ДС.
<br />
Ето какво казва самия Семерджиев за методите на следствие в ДС:
<br />
''„Следствието основно се различаваше от методите на старата полиция с възприемането на японския метод на мъчения – слагат те на столче без облегалка и ти връзват ръцете горе над врата. Така те държат едно-две денонощия. Като паднеш, те слагат на колене, като ти подпрат главата в стената. Следователите искаха да призная, че съм участник в групата на Трайчо Костов, как съм бил завербуван в нея, защото съм бил противник на комунистическата власт и агент на полицията. Като не признаеш, следователите си пишат тяхното обвинение. Така стана и с мен“.'' <ref>[http://desebg.com/2011-01-06-11-51-03/90--1-, Христо Христов]</ref>
Изолиран е в единична килия във Варненския затвор в отделението за осъдените на смърт. По-късно е преместен в затвора в [[Шумен]], откъдето с група осъдени комунисти са изпратени в [[Белене (концлагер)|лагера в Белене]].
<br />
Семерджиев си спомня за Белене:
<br />
''„Там бях повече от година. Настаниха ни по 30 души в наказателни отделения. Извършвахме тежка физическа работа - копаехме и носехме камъни. Бяхме облечени всеки със своите дрехи и онова, което беше останало от тях на гърба ни. Там режимът беше най-тежък, не може да се сравнява с никой друг лагер. Никакви свиждания, никакви писма. Никаква връзка с никого. Тогава си мислех, че всичко е свършено“.'' <ref>[http://desebg.com/2011-01-06-11-51-03/90--1-, Христо Христов]</ref>
=== Освобождаване [[1956]] г. ===
След [[1956]] г., когато [[Тодор Живков]] е утвърден за първи секретар на [[БКП]] на [[Априлски пленум|Априлския пленум]], Семерджиев е освободен, но не е реабилитиран. В ІІІ секретно-политическо управление на [[Държавна сигурност]] за борба с контрареволюцията му е открита разработка за наблюдение под псевдоним ''„Провокатор”'', следено е с кого се среща и какво говори.
Благодарение на приятелството си с [[Петър Богданов]] директор на [[Българска фотография]], Петър Семерджиев започва работа в „[[Фотоиздат]]“ където работи до [[1964]] година. Самия Богданов е първият ръководител на контраразузнаването – отделение „Б” на [[Държавна сигурност]] след 9 септември 1944 г. Богданов е арестуван и измъчван от следователите в Държавна сигурност в продължение на две години и е осъден на 15 години затвор по обвинение, че участва в тайна организация, ръководена от [[Трайчо Костов]], целяща да събори народната власт. Двамата запазват приятелските си отношения дори когато Семерджиев живее в емиграция. През [[1957]] г. делото срещу Петър Семерджиев е преразгледано от [[Върховен съд|Върховния съд]] на [[НРБ]] и е анулирано като материалите са унищожени. След 1964 г Семерджиев напуска „Фотоиздат“ и стенографира и пише на машина трудовете на съпругата си Проф. Ема Герон която работи във „[[ВИФ Г. Димитров]]“ като професор по спортна психология. <ref>[http://desebg.com/2011-01-06-11-51-03/90--1-, Христо Христов]</ref>
=== Бягството [[1973]] г. ===
На 15 юни [[1973]] г. Семерджиев получава разрешение да придружи съпругата си [[Ема Герон|проф. Ема Герон]] на конгрес на [[Международен съюз по психология на спорта|Международния съюз по психология на спорта]] в [[Испания]] където тя е избрана за зам.-председател. Още преди тръгването си те решават да не се връщат, решение, което не споделят дори със сина им, който остава в България. От Испания емигрират в Израел, където съпругата му има роднини. <ref>[http://desebg.com/2011-01-06-11-51-03/90--1-, Христо Христов]</ref>
=== Живот в емиграция ===
Едни от първите разкрития, които прави по западните радиостанции са свързани с биографията и ролята на [[Георги Димитров]] в [[БКП]] и комунистическото движение, които влизат в книгата му „[[Георги Димитров – мит и действителност]]“. Това веднага го превръща в един от най-изявените противници на комунистическата власт в [[НРБ]] и мерките срещу него не закъсняват. През май [[1975]] г. [[Софийски градски съд|Софийският градски съд]] му издава задочна присъда от 10 години затвор за отказа му да се завърне в страната и за поставяне „в услуга на чужда организация – [[Радио "Свободна Европа"|радио „Свободна Европа”]], за да й служи във вреда на [[НРБ]]”. Срещу Петър Семерджиев и съпругата му [[Проф. Ема Герон]] е впрегната цялата машина на Държавна сигурност. Лишен е от права и имуществото му е конфискувано. <ref>[http://desebg.com/2011-01-06-11-51-03/90--1-, Христо Христов]</ref>
== Източници ==
| |||