Саламбо: Разлика между версии

'''Саламбо''' ''(Salammbô)'' е исторически роман на френския писател [[Гюстав Флобер]], писан в годините 1857-1862. СюжетътДействието въвв вториятози втори и последен роман на автора се развива в [[Картаген]] по време на [[Въстание на наемниците|въстанието на наемниците]] (около [[240 г. пр.н.е.]])

Гюстав Флобер прекарва близо десет години усилена работа върху първия си роман "[[Мадам Бовари]]" (изд. 1856 г.), чийто сюжетен фон на действие в [[Прованс]]а го изтощава, а неговиянеговият творчески замисъл се струва на автора недостоен за голямата романистика. Освен това, скандалът около "аморалноста" на романа го поставя през призмата на критиката в очите на читателите в редиците на [[натурализъм|натуралистите]]. В този смисъл Флобер остава неразбран, защото счита сам себе си дори не за [[реализъм|реалист]], а отвъд това и преди това - за "последния [[Романтизъм|романтик]]" на [[стар ред|стария ред]]. В крайна сметка отново духът му го води на презморско пътешествие, но този път макар и по-близко, но и на по-непознато като обект място.

В опит да демонстрира широчина и дълбочина на познанията си, и воден на авторско чувство на изконност и истинност, Флобер започва да пише нов роман, посветен на една от най-малко проучените въобще и по това време антични цивилизации на [[Средиземноморие]]то - тази на [[Картаген]], която се явява нещо средно между наследничка, мутация и клонинг на финикийския си град-майка - [[Тир]]. Изборът на тази твърде екзотична за него време тема му позволява да развихри страстите и въображението си, като същевременно си потапясе мозъкапотяпя в четене на писаниятасъчиненията на античните автори, понежетъй като картагенски автори, като поглед отвътре към града няма. Сякаш всичко е покрито с някакво тайнствено було, като един [[талит]] над този град призрак на и от [[античност]]та, завещан ни от [[древност]]та. Флобер е безразличен в ранните си години към Картаген. Това ново ориенталско предизвикателство не дава покой на Флобер. В опит да го отгърне, сякаш авторът хваща рогата на онова древно сакрално животно, без [[картагенски маски]], влачейки го по [[Виа Сакра]], в опит за художествен [[триумф]] на литературния [[Олимп]].

Авторът Флобер намира картагенците пред един от любимите му автори [[Жул Мишле]] като "мрачни и духом хора, чувствени и алчни, склонни да рискуват, но лишени от героизъм", а освен това имат и една "дивашка религия, изпълнена с ужасяващи ритуали". В този смисъл романът намагнетизира, политизира и разделя Франция в духа на древния [[дуализъм]], защото някои критици определят произведението като незряло, изразявайки мнение, че тези романтични идеи нямат нищо общо с портрета на тази антична търговска нация, наследник на "велики" източни финикийски традиции. Въпреки тези критики, трудът на Флобер не е само художествен, а както сам авторът се опитва да подскаже - исторически обладан от романтизъм. От всичките си източници за изчезналия в и през вековете Картаген (сякаш потънал със свещената [[менора]] на дъното на Средиземно море както указва [[Прокопий]]), Флобер най-много се доверява на [[Полибий]]. Образът на главната героиня на име Саламбо е взета от Полибий, който я споменава като дъщеря на [[Хамилкар]].

Преди написването на романа, авторът му поглъща огромен брой литература, почти всичко известно и достъпно по него време за "[[забулената Изида]]", скрила вероятно античния град под картагенска маска. На Флобер не дава мира мисълта, каква велика тайна крие този античен град, върл враг и пръв противник на [[Древен Рим]]. В крайна сметка, читателят на романа има възможност сам да прецени дели талитът над Картаген е свален.

През 1862 г. след пет години на упорита работа, вторият му и последен завършен роман на Флобер, е готов след втория му и последен "[[кръстоносен поход]]" към [[Светите земи]], финиширал толкова наблизо до френския бряг - в [[Тунис]].

Излизането на "Саламбо" на френския книжен пазар напълно отговаря на желанието френската публика, въпреки че, същата е преситена от вълната реалистични разкази по темата източна екзотика и окултизъм. Сякаш френския читател намира в последния роман на Флобер нещо много по-близко и го харсва много, приемайки даже отвратителните [[садизъм|садистични]] жертви на [[Молох]], и назабравимата сцена на съвокупление на Саламбо с питона довела до свалянето на голямата картагенска маска под уханието екзотичната миризма на падпадък от [[храм на Ешмун|храма на Ешмун]] за омаяния и опиянен от "[[свобода, равенство, братство]]" френски читател.

Въпреки всичко, излизането на Саламбо взривява френската публика. Флобер по принцип е безразличен към критиката. Отзивите за него са диаметрално противоположни . Бодлер заявява "красива книга, пълна с недостатъци". Археологът Фрьонер и влиятелния критик [[Шарл Огюст де Сент-Бьов]] хвърлят сянка на съмнение върху достоверността на историческото и археологическо описание на събитията, но въпреки всичко ... следите остават за 20 век.

От друга страна, авторът на "Парижката Света Богородица" [[Виктор Юго]] пише в [[неовизантийски стил]] възторжен отзив за произведението, заявавайки "това е прекрасна, могъща и научна книга. ... Вие сте възкресили изчезнал свят и с това поразително възкресение сте съчетали потресаваща драма.". [[Льоконт дьо Лил]] пише по [[тема]]та, че "всичко е пълно със сила и блясък и най-вече е пронизано с такъв необичаен гений, който е присъщ за нашето време, възкресяващи парче по парче отминалите епохи.", а композиторът [[Хектор Берлиоз]], е както винаги несдържан в чувствата си пишейки до автора: "Исках още днес да дотичам при вас, но това се оказа невъзможно. Обаче не мога да чакам дълго, без да ви кажа, че книгата ви ме изпълни с възторг, изумление и ужас. Бях потресен и цяла нощ я сънувах. Какъв стил! Какви познания по археология! Какво въображение!".