Стойо Хаджиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 20:
 
От 1905 г. е [[валовища|демирхисарски]] районен войвода и се движи с между 6-10 четници.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref> Участва във всички конгреси на ВМОРО до 1908 година. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се легализира, става активист на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]] и е делегат на учреждението от Демирхисарско през 1909 година, заедно с [[Илия Бижев]]. Участва в [[Поход към Цариград|похода към Цариград]] през 1909 година, а в [[1910]] година, заедно с [[Александър Буйнов]], става депутат в османския парламент.
[[Файл:Stoyo Hadzhiev Dimitar Ikonomov IMARO.JPG|дясно|мини|200п250п|Стойо Хаджиев и [[Димитър Икономов (Ловча)|Димитър Икономов]].]]
По време на [[Балканска война|Балканската война]] е войвода на Демирхисарската чета на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], а по-късно служи като доброволец в 1 рота и в щаба на 14 воденска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14, 750, 894.</ref>
 
Ред 37:
 
През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] служи в [[Трети пехотен македонски полк|3 пехотен полк]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия|11 дивизия]]. След войната е окръжен управител на [[Струмица]], а от 1920 година е адвокат в [[Петрич]]<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 176.</ref> и председател на Окръжната постоянна комисия в града.
[[Файл:Sandanisti IMARO.JPG|дясно|мини|200п250п|Дейци на НФП: [[Чудомир Кантарджиев]], Стойо Хаджиев, [[Яне Сандански]], [[Георги Скрижовски]], последният е неидентифициран.]]
Хаджиев е убит в [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]] през септември 1924 година.<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 370.</ref><ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?plugin:forum.45 Македонски научен институт]</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref><ref>Сандански, Борис, „Поборници от Пиринско“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 - 3.8.10 г., стр.10</ref>