Негушко въстание: Разлика между версии

'''Негушкото въстание''' ({{lang-el|Επανάσταση της Νάουσας}}) е въоръжен бунт срещу [[Османска империя|османската власт]], част от [[Гръцка война за независимост|Гръцката война за независимост]], избухнал през февруари 1822 година в богатия македонски град [[Негуш]]. Бунтът е под ръководството на [[Ангел Гацо]] от воденското село [[Саракиново]], [[Анастасиос Каратасос]] от берското село Добра (Доврас) и негушанина Логотет [[Заферакис Теодосиу]]. На Православна неделя 19 февруари в църквата „Свети Димитър“ в Негуш е издигнато бунтовническото знаме - бяло знаме със Свети Георги. Градът и около 100 околни християнски гръцки и български села за кратко са освободени от османска власт. Въстаниците разбиват 4000 турска армия под командването на Кехая бей, атакуват [[Бер]], но са отблъснати.

 

Но на 18 април същата година [[Мехмед Емин паша]], известен като Абу Лабуд, с 20 000 души редовна войска и [[башибозук]] завзема града след предателство и извършва страшно клане, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а жените и децата, отведени като роби в Анадола. Един отряд, начело с Гацо и Каратасос успява да пробие обсадата, но другият лидер на въстанието Заферакис загива. Защитниците на църквата „Свети Николай“ се взривяват в нея, а тридесет негушанки доброволно се удавят, заедно с децата си във водопада на река Арапица, за да не бъдат продадени в робство. Турците вилнеят в града пет дни. Стените му са разрушени и той е изоставен. Около 120 околни гръцки и български села са опожарени - някои от тях, като Добра изчезват завинаги, а други като [[Държилово (дем Негуш)|Държилово]] променят етническия си състав.

 

В 1955 година на Негуш заедно с [[Месолонги]], [[Сули]] и [[Аркади]], е дадено почетното прозвище „[[град герой (Гърция)|град герой]]“ (Ηρωική Πόλη, ''Ироики Поли'').<ref>[http://www.naoussa.gr/city/history/holocaust.htm Сайт на Дем Негуш.]</ref>

 

След потушаването на въстанието в Негуш Гацо и Каратасос с около 1&nbsp;200 македонци продължават борбата на юг в Гърция - при Месолонги и в Пелопонес.

 

====Балканските историографии за Негушкото въстание====

* Гръцката историография разглежда Негушкото въстание като неразделна част от Гръцката революция, дело на македонските гърци, елинофони, „славофони“ и „влахофони“ (вижте [[гъркомани]]).

* Българската историография също смята въстанието за част от Гръцката революция, но подчертава българския произход на един от водачите на въстанието - Ангел Гацо.<ref>„История на България. Българско възраждане XVIII - средата на XIX век“. Институт по история на БАН. Т.6, стр.196.</ref>