Кресненско-Разложко въстание: Разлика между версии

На [[5 октомври]] 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под общото командване на [[Стоян Карастоилов]] (Стоян войвода) и [[Адам Калмиков]] атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, турската войска се предава. Пленени са 119 войници и 2 офицери.<ref>Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 471.</ref> Освободени са селата [[Влахи]], [[Ощава]], [[Ново село (Пирин)|Ново село]]. Въстанието обхваща и местността [[Каршияк|Каршияка]], надясно от река [[Струма]]. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман Адам Калмиков, началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в [[Кресненско дефиле|Кресненското дефиле]] въстанически действия започват в [[Неврокоп|Неврокопско]], [[Валовища|Демирхисарско]], [[Сяр|Серско]], [[Малешево|Малешевско]] и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от [[Разложка котловина|Разложката котловина]]. Софийският комитет „[[Единство]]“ изпраща [[Баньо Маринов]] с чета доброволци за главен войвода в [[Разлог (област)|Разлога]], като негов заместник-войвода е [[Никола Фурнаджиев (революционер)|Никола Фурнаджиев]]. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на [[Банско]] и [[Разлог|Мехомия]]. На 8 ноември след няколкочасов бой четата на Маринов освобождава Банско. Втори въстанически център в Разложката котловина става село [[Горно Драглище]]. Към него се отправят въстаници от [[Долно Драглище]], [[Добърско]] и [[Годлево]]. Сформираната чета потегля към село [[Баня (Област Благоевград)|Баня]].В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.

 

Въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На [[11 ноември]] 1878 година е опожарена [[Стара Кресна|Кресна]]. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. Адам Калмиков, който е назначен за командващ на едното въстанническо отделение влиза в конфликт с командира на другото - [[Луис Войткевич]]. В резултат и двамата са отстранени от българските войводи.<ref>[http://www.promacedonia.org/dd2/dd_1_3.html Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879“, София, 1979, стр. 46-47.]</ref> Поради техни интриги Софийският комитет [[Единство]] връща Калмиков като ръководител. Заедно с Войткевич, двамата организират убийството на Стоян Карастоилов и на четниците му Георги Чолаков и Иван Трендафилов, както и ареста на Димитър Попгеоргиев.<ref>Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 409.</ref> По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 година, но разколът в ръководството оказва силен негативен резултат. В този критичен момент в Македония идва [[Стефан Стамболов]]. Той заедно с [[Никола Обретенов]] настоява да се използва опитът от [[Априлско въстание|Априлското въстание]] от [[1876]] година и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски и Димитър Попгеоргиев остават привърженици на четническата тактика и така разколът продължава.