Разлика между версии на „Цезар Франк“

редакция без резюме
м (r2.7.2) (Робот Добавяне: eu:César Franck)
==Биография==
 
Цезар Франк е роден в [[Лиеж]], Белгия. Неговият баща имал амбицията да го превърне в концертриращконцертиращ [[пианист]]. Започва обучението си в консерваторията на Лиеж, след което, през [[1837]], отива в [[Парижка консерватория|Парижката консерватория]]. След завършването ѝ през [[1842]] той за кратко се връща в Белгия, но през [[1844]] отново се завръща в [[Париж]], където се установява до края на живота си.
 
През първите си години в Париж Франк преживявал от преподавателска дейност - както частно, така и в академични учебни заведения. В същото време той е и органист - от [[1847]] до [[1851]] в църквата „Нотд„Нотр Дам дьо Лорет“, а след това - от [[1851]] до [[1858]] - в „Сен Жан - сен Франсоа“. През това време той се сприятелява с френския органов строител [[Астрид Кавайе-Кол]] и усъвършенства техниката си на органист и импровизатор.
 
През [[1858]] той става органист в новоосветената [[базилика]] „Сен-Клотид“, където той свири до края на живота си. Неговата първа серия от [[орган (музика)|органови]] композиции, издадена чак през [[1868]], когато той е на 46, съдържа и неговата „Голяма симфония“ („Grande piece Symphonique“), която е определяна за най-добрата му творба за орган. Франк е и професор по орган в Парижката консерватория от [[1872]] до края на живота си. Негови възпитаници са [[ВинсенВенсан д'ИндиЕнди]], [[ЕрнестЕрнст Шосон]], [[Луи Виерн]] и [[Хенри Дюпард]]. Като органист той е известен с импровизаторските си умения, на базата на които той написва дванадесетте си основни органови творби. Поради това той често е определян като вторият по значимост композитор на органова музикаследмузика след [[Йохан Себастиан Бах|Й.С.Бах]]. Неговите композиции, определяни от мнозина като най-добрите френски за столетието, поставят основите на френския органов симфоничен стил, а в частност неговата „Голяма симфония“, една 25-минутна творба, е като първообраз за органовите симфонии на [[Шарл-Мари Видор]], Луи Виерн и [[Марсел Дюпре]].
 
Много от композициите на Франк са изградени върху цикличната форма - метод за постигане на единство в няколко различни части, в които основните теми са построени върху един мотив. Основните мелодични линии се повтарят ясно във финала. В музиката си Франк акцентира върху [[контрапункт]]а, използвайки [[хармония|хармоничен]] език, типичен за времето на [[Романтизъм|Романтизма]], което показва силното му влияние от композитори като [[Ференц Лист]] и [[Рихард Вагнер]].
 
Колкото и да е необичайно за композитор от величината на Франк, неговата слава се дължи преди всичко на малкото композиции, които той написва в последните си години: ''СимфоняСимфония в ре-минор'' (1886-88), ''Симфонични вариации'' за пиано и [[оркестър]] (1885), ''ПрелюдияПрелюд, хорал и фуга'' за пиано (1884), ''Соната за виолацигулка и пиано в ла-мажор'' (1886) и ''ПианоКлавирен квинтет във фа-минор''. Една от най-известните му къси композиции е мотетът ''[[Panis angelicus]]'', първоначално изпълняван от [[тенор]], а днес най-често от [[сопран]].
 
През [[1890]] Франк претърпява автомобилна катастрофа. Малко след това той написва три хорала за орган. Умира няколко месеца след катастрофата в следствие на усложнения, предизвикани от инцидента. Погребан е в [[гробище]]то на [[Монпарнас]], [[Париж]].
11

редакции