Цезар Франк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 17:
През първите си години в Париж Франк преживявал от преподавателска дейност - както частно, така и в академични учебни заведения. В същото време той е и органист - от [[1847]] до [[1851]] в църквата „Нотр Дам дьо Лорет“, а след това - от [[1851]] до [[1858]] - в „Сен Жан - сен Франсоа“. През това време той се сприятелява с френския органов строител [[Астрид Кавайе-Кол]] и усъвършенства техниката си на органист и импровизатор.
През [[1858]] той става органист в новоосветената [[базилика]] „Сен-Клотид“, където той свири до края на живота си. Неговата първа серия от [[орган (музика)|органови]] композиции, издадена чак през [[1868]], когато той е на 46, съдържа и неговата „Голяма симфония“ („Grande piece Symphonique“), която е определяна за най-добрата му творба за орган. Франк е и професор по орган в Парижката консерватория от [[1872]] до края на живота си. Негови възпитаници са [[Венсан д'Енди]], [[Ернст Шосон]], [[Луи Виерн]] и [[
Много от композициите на Франк са изградени върху цикличната форма - метод за постигане на единство в няколко различни части, в които основните теми са построени върху един мотив. Основните мелодични линии се повтарят ясно във финала. В музиката си Франк акцентира върху [[контрапункт]]а, използвайки [[хармония|хармоничен]] език, типичен за времето на [[Романтизъм|Романтизма]], което показва силното му влияние от композитори като [[Ференц Лист]] и [[Рихард Вагнер]].
| |||