Археоптерикси: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2) (Робот Промяна: mr:आर्कीऑपटरिक्स |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
[[Image:Vog1h.jpg|thumb|upright|Отпечатък на археоптерикс, снимка от 1880 г., Музей по естествознание, (de:Museum für Naturkunde), Берлин]]
Останките от древна птица, уловена в наводнен нанос и запазена, са наречени Археоптерикс. Години наред те са представяни като звено между влечугите и птиците.[1]
Еволюционистите дават за пример археоптерикса, като пример за преходна форма между влечугите и птиците. Всъщност археоптериксът е бил птица: тя е имала крака, криле на птица, идентични със съвременните криле на птици, пера, череп, подобен на птица, и V-образна гръдна кост. Преди всичко той е летял. Фактът, че е имал нокти на крилете си, не го прави преходна форма! Днес съществуват поне три вида птици, които имат нокти на крилете си: хоацинът в Южна Америка, туракото в Африка и щраусът – и никоя от тези птици не е преходна форма!
Фактът, че археоптериксът е имал зъби, също не го прави междинна форма. Някои древни птици са имали зъби, а някои – не. Някои риби имат зъби, някои земноводни и влечуги имат зъби, но други риби, земноводни и влечуги нямат зъби.[2]
Също както при другите птици се движат и неговата максимила (горна челюст), и неговата мандибила (долна челюст), докато при повечето влечуги се движи само мандибилата. Мозъкът на археоптерикса има големи по размери малък мозък и визуална мозъчна кора – същите като тези у днешните летящи птици.
Алън Федучиа от университета в Северна Каролина в Чепъл Хил (еволюционист и световен авторитет по птиците) прави заключението, че археоптериксът изобщо не е влечуго.
В списание „Наука” Морел обяснява:
Палеонтолозите са се опитали да превърнат археоптерикса в свързан със земята динозавър с пера. Но не е така. Това е птица, кацаща птица. И никакво количество „палеобръщолевене" не би могло да промени това.[3]
== Източници ==
<references />
[1] Питърсън, Д. Разкриване тайните на Творението. София, 2008, с. 103.
[2] Абу-Рахм, Ф. И Бог каза... С. 63.
[3] Уайт, Д. и Комнинелис, Н. Упадъкът на Дарвин. С. 87 и 88.
{{животни-мъниче}}
| |||