|
===България===
{{факт|В пълната му форма, лозунгът е използван от първите партизански групи.}} Ргистриран ерегистриран в апелите на на организацията на [[БРП]] в Плевенско към 17 юли 1942 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13</ref> и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен</ref> През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. <ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3</ref> По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу Съпротивителното движение проведена от правителството на [[Добри Божилов]], с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от м. октомври 1943 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.</ref>. Лозунгът не е използван в основните програмни документи на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17</ref>.
По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на съпротивителното движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.<ref>http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522</ref>
|
