Разлика между версии на „Централен комитет на ВМОРО и ВМРО“

м
редакция без резюме
м
'''Централният комитет''' е ръководното тяло на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], по-късно на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]]. Революционната мрежа на ВМОРО е изградена от селски, окръжни и околийски комитети, а цялостната дейност и важните решения на организацията зависят от Централния комитет<ref>[http://www.koronal.com/doc/istoria/22.htm Националноосвободително движение на българите в Македония и Одринска Тракия (1878-1912)]</ref>.За пръв председател на ЦК е избран [[Христо Татарчев]] през 1894 година. Комитетът преустановява дейността си с разтурянето на ВМРО след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година, тогава членове на ЦК са били [[Иван Михайлов]], [[Владимир Куртев]] и [[Георги Настев]]. Успоредно с Централния комитет от 1896 година действа и [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство на ВМОРО]], закрито през 1928 година.
 
== Състав и права на комитета ==
{{ВМОРО}}
Централният комитет на ВМОРО се състои от трима равноправни членове: председател, секретар и касиер, като освен тях понякога се включват трима съветници и задграничните представители на Организацията. Като върховен орган на ВМОРО комитетът избира уставите, програмите и правилниците &nbsp;и. Също така назначава местните ръководители, грижи се за финансите, потвърждава смъртните присъди т.н.
=== 1894-1905 ===
[[Файл:IMARO CC Seal.jpg|ляво|мини|250п|Печат на Централния комитет на ВМОРО.]]
През 1894 година на [[Ресенски конгрес на ВМОРО|първия редовен конгрес на ВМОРО]] в [[Ресен]] за председател на централния комитет е избран [[Христо Татарчев]], а за секретар [[Даме Груев]]. Те поемат и ръководството на [[Солунски революционен окръг|Солунския революционен окръг]]<ref>[http://www.geocities.com/vmro_makedon/i-kong.html Ѓорѓиевски, Цане. I Конгрес.]</ref> През 1896 година [[Гьорче Петров]] е член на ЦК, но след като се установява в София е заместен от [[Христо Матов]], като по това време и [[Иван Хаджиниколов]] е в комитета<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо, „ВМОРО през погледите на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2002 г., стр.114</ref>. Даме Груев напуска ЦК и заминава в Лиеж, за да подсигури доставка на динамит и барут. На негово място за кратко действа [[Григор Попев]], а [[Пере Тошев]] става член на ЦК през 1898 година<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/pt/pere_toshev.htm Пере Тошев (Личност и Дело), Светозар Тошев]</ref> През 1898-1899 година ЦК реализира две важни за революционното дело цели. Комитета започва изпращането на списъци в [[Българска екзархия|Българската екзархия]], по които се назначават за български учители членове на организацията, а през 1899 година се създава и [[Четнически институт на ВМОРО|Четническия институт на ВМОРО]], чрез който се масовизира четническото движение. През същата година и Христо Батанджиев подава оставка от комитета, поради заетостта му в канцеларията на българската митрополия. Междувременно е решено да се отсранятотстранят екзархистките митрополити Григорий и Герасим, и дейците на [[Българско тайно революционно братство]] поради назрялите спорове между тях и организацията, но идеята е отхвърлена от Иван Хаджиниколов, който казва още: {{Цитат|Ние сме си заложили главите за доброто на българите, та ние българи ли ще убиваме? Никога няма да се съглася на такова нещо. Ако тия хора от заблуда или от друго неща сега са наши противници, утре ще бъдат наши съратници<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо, „ВМОРО през погледите на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2002 г., стр.116, 125</ref>.}}
 
Комитета и изобщо организацията изпадат в криза след разкритията на [[Винишка афера|Винишката]] и [[Солунска афера|Солунската]] афери, при които почти всички главни дейци на ВМОРО са арестувани и заточени в [[Мала Азия]]. През 1900 година в будапещенския вестник „Pester Loyd“ излиза статия, по-късно препечатана в румънския „Independens Romaine“, в която за първи път са публикувани имената на членове на централния комитет. Преговорите между ВМОРО и ВМОК последвали [[Осми македоно-одрински конгрес|Осмия македоно-одрински конгрес]] в София се овенчаватувенчават с подписването на „Майското съглашение“ от 16 май 1901 година. Според него офицерите получават право да се включват в ЦК на ВМОРО и другите структури на вътрешната организация, да запазят владение над складовете за оръжие и боеприпаси по границата на България, с което на практика печелят преимущество при бъдещото решение за вдигане на въстание<ref>Елдъров, Светозар. Генерал Иван Цончев - Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 86-87.</ref>.
 
През 1903 година на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес]] Централен комитет в лицето на [[Иван Гарванов]], [[Спас Мартинов]] и [[Димитър Мирчев]] взима решение за вдигане на всеобщо въстание.
След конгреса започват фракционни борби в организацията, в резултат на което тя е силно обезкървавена. [[Иван Караджов]] и [[Страхил Развигоров]] се отказват по различни причини от постовете си скоро след това. Организацията губи доверието към нея както в България, така и в Европа. През 1934 година ВМРО е забранена от правителството на [[Кимон Георгиев]]. Иван Михайлов минава в нелегалност и бяга през Турция в Западна Европа.
 
== Бележки ==
<references />