Априлски събития в България (1925): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник |
м форматиране |
||
Ред 1:
'''Априлските събития от 1925 година''' са насилствените действия на правителството на [[България]] срещу левите и опозиционни сили в страната след [[атентата в църквата "Света Неделя"]].
Подозрения за подготвянето на "втора вартоломеева нощ" срещу противниците на правителството са изказани от депутатът от [[БЗНС]] [[Петко Д. Петков]] от парламентарната трибуна още през февруари 1924<ref> 21-о Народно събрание,
112 заседание, четвъртък, 26 юни 1924 г.
''Запитване от народния представител Г. Косовски към министър председателя относително убийството на бившия народен представител Петко Петков и запитване от народния представител Т. Страшимиров към министър председателя относително убийството на народния представител Петко Петков и относително заплашванията, които са били отправени до същия народен представител (Т. Страшимиров) от някой от министрите''
[http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/21%20ons/1rs/21%20ons-1rs-z1-1.htm] </ref>. Петков е убит на улицата четири месеца по-късно от правителствен агент <ref> 21-о Народно събрание,
104 заседание, вторник, 17 юни 1924 г.
''Питане от народните представители К. Пастухов и Н. Пъдарев към министъра на вътрешните работи и народното здраве относително убийството на народния представител Петко Д. Петков'' [http://www1.parliament.bg/kns/Pkontrol/21%20ons/1rs/21%20ons-1rs-p2-2.htm]
</ref>.
Ред 11:
Физическите извършители са групи запасни офицери, организирани в Трета секция към Министерство на войната, полицейски служители и някои дейци на [[ВМРО]]. Тези от тях, подсъдими на процеса срещу генерал Вълков през 1954 година твърдят, че са действали по негова заповед.
Според твърдението на [[Българска марксическа историография|българската марксическа историография]] в месеците след атентата тези групи отвличат, изтезават и убиват хиляди български граждани. Това е изопачаване и не е обективно и безпристрастно изследване на [[История на България|българската история]]. Според българския историк Георги Марков броят на убитите през април 1925 година е около 400-450 души. След продължителна проучвателна работа '''Музея на революционното движение в България''' издава книгата "Звезди във вековете", където поименно и с кратка характеристика са описани жертвите на тези действия 1923-1944 г.<ref>'''Музей на революционното движение в България''', ''Звезди във вековете'', Издателство на Българската комунистическа партия, София, 1972, 791 стр.</ref> Дават се следните данни за загиналите за периода 1924-1926 г.
* Загинали в престрелки с полицията, осъдени на смърт след атентата в черквата "Света Неделя", убити от военни или други органи за периода 1924-1926 г.
* Загинали анархисти и членове на терористични чети и техни ятаци за периода 1924-1926 г. - общо 105 човека;
* Загинали от междуособиците в македонските оранизации и подкрепата на ВМРО към правителството за периода 1923- 1926 г. - общо 76 човека.
Сред жертвите са политици от левицата, интелектуалци или обикновени редови привърженици на опозицията. За някои убитите властите твърдят, че са застреляни при опит за бягство.
Жертви на априлските събития стават активисти на левицата като [[Иван Манев]], [[Александър Боримечков]], [[Ана Маймункова]], [[Жеко Димитров]], [[Тодор Страшимиров]], [[Димитър Грънчаров]], [[Христо Косовски]], [[Темелко Ненков]], [[Николай Петрини]], както и интелектуалците [[Гео Милев]], [[Йосиф Хербст]], [[Христо Ясенов]], [[Сергей Румянцев]].
Вследствие на тези действия в различни части на страната се активизира дейността на антиправителствени терористични чети, сформирани предимно от комунисти, земеделци и анархисти. Сред ръководители им са [[Митьо Ганев]], [[Васил Попов (анархист)|Васил Попов - Героя]] и [[Тинко Симов]]. Четата на Тинко Симов убива Николай Тифчев - Кърджи Осман. При друга нейна акция, още преди атентата в църквата "Св. Неделя", в прохода Арабаконак се прави неуспешен [[опит за покушение над цар Борис III]]. [[Картинка:Chetnitzi1925.jpg|мини|дясно|300px|Участници в антиправителствена чета]]В крайна сметка, повечето от четите са разгромени от правителствени войски или се изтеглят в съседни страни. След физическото унищожение на множество дейци на БКП през април 1925 година продължава вътрешната борба в партията по въпроса дали да се снеме курса към ново въстание срещу режима на [[Александър Цанков]]. В крайна сметка умереното крило, начело с [[Васил Коларов]] и [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]], надделява над [[леви комунисти в БКП|ултралевите]] и на Московското съвещание през 1925 година и на Виенския пленум през 1926 г. курсът към въстание е окончателно снет.▼
▲Вследствие на тези действия в различни части на страната се активизира дейността на антиправителствени терористични чети, сформирани предимно от комунисти, земеделци и анархисти. Сред ръководители им са [[Митьо Ганев]], [[Васил Попов (анархист)|Васил Попов - Героя]] и [[Тинко Симов]]. Четата на Тинко Симов убива Николай Тифчев
== Вижте също ==
Line 28 ⟶ 27:
==Източници==
* „По дирята на безследно изчезналите“, Николай Христозов, София, 1984
<references/>
| |||