Уикипедия

Българска търговска банка: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м форматиране; вътр. препр.
Ред 14:
'''Българска търговска банка''' (БТБ), известна и като Търгбанк, е [[България|българска]] [[банка]] с официално седалище в [[Русе]] и адрес на управление в [[София]]. По време на своето съществуване, от края на 19 век до средата на 20 век, тя е най-голямата банка с предимно местен частен капитал. Свързана е чрез многобройни лични връзки с [[Народна партия|Народната партия]]. В периода 1914-1947 година генерален директор на банката е Георги Губиделников-син.<ref>[http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_publication/pub_history_heritage_mr_bg.pdf Рясков, Марко. Спомени и документи, Издание на Българска народна банка, София 2006, с. 290.]</ref> Сред основните акционери на банката е френската банка [[Париба|Банк дьо Пари и Пеи Ба]]. През 30-те години на 20 век нейният дял от акциите възлиза на 33%.<ref>Аладжов, Петър. Върховен комисар. Един живот в служба на стопанството, София 2000, с. 62, 65.</ref>
 
През [[1912]] година Българската търговска банка има уставен капитал от 5 000 000 лева. Печалбата и&#768; за същата година е 407 471,63 лева, което я нарежда на трето място по печалби след [[Балканска банка]] и [[Българска генерална банка|Българската генерална банка]].<ref>Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи, т. І 1878-1912, част І -&nbsp;— Възстановяване и развите на българската държава, София 1994, с. 510-512.</ref>
 
През декември [[1928]] година общият кредит на банката е 80 милиона лева, а през юни [[1929]] година е увеличен на 100 милиона лева.<ref>Българска народна банка. Сборник документи, т. ІІІ, 1915-1929, Главно управление на архивите, София 2001, с. 958.</ref> По време на [[Голямата депресия|световната стопанска криза (1929-1932)]] БТБ е една от българските банки, които се справят успешно с икономическите затруднения.<ref>Аладжов, П., пос. съч., 59-61.</ref>
 
В началото на 40-те години Българската търговска банка има голямо участие във финансирането на износа на селскостопанска продукция от България в [[Германия]], като си партнира с Дрезднер Банк и измества в значителна степен от пазара [[Дойче Банк]] (Кредитна[[Българкса кредитна банка]]) и италианската [[Банка Комерчиале]].<ref>Аладжов, П., пос. съч., с. 67-68.</ref>
 
На 27 декември [[1947]] година банката е [[одържавяване|национализирана]] и преименувана на ''Българска народна банка-4''.<ref>Аладжов, П., пос. съч., с. 192-193, 198.</ref>
Ред 25:
 
През 30-те години на ХХ век Българската търговска банка има следните клонове<ref>Аладжов, П., пос. съч., с. 57.</ref>:
* Централен клон, София -&nbsp;— улица [[Граф Игнатиев (улица в София)|„Граф Игнатиев“]] № 10;
* Клон „Халите“, София -&nbsp;— булевард [[Княгиня Мария-Луиза (булевард в София)|„Мария-Луиза“]] № 31;
* Клон „Юч-Бунар“, София -&nbsp;— булевард „Драгоман“ № 21;
* Клон в [[Бургас]];
* Клон във [[Варна]];
Ред 45:
* Клон в [[Лом]].
 
Дъщерните предприятия на Българската търговска банка са банкови, минни, индустриални, търговски и други. През [[1917]] година в Бургас е основано минното акционерно дружество „Бъдеще“, което е свързано с капиталова уния с БТБ -&nbsp;— участие на банката в капитала и управителния съвет на дружеството и обратно. Предметът на дейност на дружеството е въгледобив -&nbsp;— първоначално в Бургаско, а впоследствие и в [[Твърдица|Твърдишко]] и [[Трявна|Тревенско]].<ref>Енциклопедия България, т. 1, А-В, София 1978, с. 423.</ref> БТБ е основният акционер в [[България (застрахователно дружество)|Застрахователното дружество „България“]], в чието управление участват и някои от главните акционери на самата банка.<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 417-424 | isbn = 978-954-90758-9-2}}</ref>
 
През 30-те години БТБ притежава няколко локални банки. Тя основава Харманлийската търговска банка (Южнобългарска банка), притежава и Видинската търговска банка. Южнобългарската търговска банка се занимава основно с финансиране и експорт на [[тютюн]].<ref>Аладжов, П., пос. съч., с. 67, 155.</ref> Българската търговска банка е собственик и на търговското дружество „Комерциум“, което получава представителството на „Даймлер„[[Даймлер-Бенц“Бенц]]“ за България<ref>Аладжов, П., пос. съч., с. 67.</ref>, както и на текстилната фабрика „Свети Георги“ в Трявна, на керамичната фабрика „Труд“ в Русе и други.<ref>Енциклопедия България, т. 1, А-В, София 1978, с. 527.</ref>
 
== Бележки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Българска_търговска_банка“.