Никола Крушкин – Чолака: Разлика между версии

Никола Крушкин е роден впрез 1836 г. в с. Бистрица, Софийско. В детска възраст пада в огнището и, изгаря ръцете си и затова го наричат „чолак“. Останал сирак става послушник в [[Драгалевски манастир|Драгалевския манастир Св. Богородица Витошка]], където е игумен [[Генадий Скитник]], приятел и съратник на [[Васил Левски]]. В манастира Никола се запознава с Апостола на Свободата. Като таксидиот на манастира послушника обикаля за даи събира дарения в околните градове и села. Пропагандира родолюбие, просвета и революционни идеи, работи за националното освобождение. Спомага за основаването на частните революционни комитети в Софийско. Член на Часнияна частните революционен комитет в [[София]] и с. [[Бистрица]]. Наричан е „Шопският апостол“

Просветителската му дейност е свързана с книжарницата, която държи в София на тогавашния пазар „Куру чешме“ (днес до ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“). Тук наред с другата литератиура разпространява бунтовни и патриотични брошури. Софийския частен ревлюционен комитет често заседава в нея. В книжарницата крие и двама оцелели [[Чета на Христо Ботев|ботеви четници]], единият от които е [[Петър Кунчев]], брата на Васил Левски. След като в Дупница турците залавят бунтовна кореспонденция, разкритията стигат до софийския книжар. Никола Чолака e заловен и oбесен от турците пред собствената си книжарница, в пазарен ден на 15 ноември 1877 година заедно с [[Георги Абаджията]], Киро Геошев и Стоян Книжар, няколко месеца преди Освобождението на БългрияБългария.

След Освобождението в памет на обесените софийски книжари е планиран грандиозен мемориален комплекс, осъщественаот който е частосъществена отсамо негочаст - [[Лъвов мост|Лъвовия мост]], където четирите лъва символизират четиримата обесени. Главната улица в с. Бистрица е наречена на неговото име. В центъра на селото признателното потомство му е издигнало барелеф. На мястото на книжарницата му в София, където е обесен е поставена паметна плоча.