Степан Макаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 10:
}}
 
'''Степан Осипович Макаров''' е руски флотоводец, океанограф, вице-адмиралвицеадмирал, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] и [[Руско-японска война|Руско-японската война]] (1904-1905), учен-теоретик на военноморското дело.
 
== Ранни години 1849-1875 ==
[[Степан Макаров]] е роден през 1848 г. в град [[Николаев]] (сега в [[Украйна]]) в семейство на флотски офицер. През април 1858 г., заедно със семейството си се преселва в град [[Николаевск на Амур]] във връзка с преместването на баща му в Сибирската флотилия. През септември същата година продължава семейната традиция и постъпва в Морското училище в града, което завършва на 23 април 1865 г. първи по успех.
 
По време на обучението си през 1861 г. плава в [[Японско море]], а от юли 1863 до май 1864 в състава на руската тихоокеанска ескадра до бреговете на [[Северна Америка]], като пресича [[Тихия океан]].
 
От ноември 1866 до 31 май 1867 г. служи на корвета "Асколд", с който плава по маршрута [[Нагазаки]] - нос [[Добра надежда]] - [[Кронщад]].
 
На 14 юли 1867 г. е произведен в гардемарин и служи в I-и Флотски екипаж на [[Балтийско море]], където пребивава до 1876 г..
 
От септември 1867 до юни 1868 г. плава на корвета "Дмитрий Донски", а през октомври публикува в "Морски сборник" първата си научна работа ''"Инструмент Адкинса для определения девиации в море"''.
 
От септември 1868 до май 1869 г. на същия кораб извършва задгранично плаване и на 24 май 1869 г. е произведен в [[мичман]].
 
По време на своите плавания изобретявя и внедрява през януари-март 1870 г. т.н. пластир за запълване на пробойните на корабите, получени в резултат на сблъскване в скали или от снаряди. За своето изобретение на 1 януари 1871 г. е произведен лейтенант и награден с 200 рубли. През декември 1873 г. е командирован на световното изложение във [[Виена]], където демонстрира своето изобретение.
 
== Кариера ==
=== Служба в Черноморския флот 1876-1882 ===
През 1876 г. е приведенпреместен в Руския Черноморски флот. По негово предложение и настояване параходът „Велик княз Константин“, на който е командир е приспособен да превозва минни катери за действия срещу противникови кораби. Основоположник на използването в бойни действия на миноносните кораби и торпедните катери. По време на Руско-турската война (1877-1878), минните атаки на [[лейтенант]] [[Степан Макаров]] парализират османския военен флот в [[Черно море]].
 
На 29 октомври 1880 г. е назначен за командир на кораба "Таман", с който през 1881 г. извършва хидрографски изследвания нав протока [[Босфор]] и доказва наличието на повърхностно и дълбоководно течения в протока. За това си откритие е удостоен с премия от Руската Академия на науките. На 1 януари 1881 г. е произведен в капитан 1-ри ранг.
 
=== Служба в Балтийския флот 1882-1894 ===
През февруари 1882 г. е приведенвърнат в Балтийския флот и назначен за командващ Практическата ескадра на флота, на която се провеждат практически занятия на бъдещите моряци, завършващи морските училища в [[Русия]].
 
На 17 септември 1885 г. е назначен за командващ на корвета "Витяз", с който от 24 май 1886 до 25 юни 1889 г. извършва околосветско плаване, като провежда систематични океанографски, хидрографски и метеорологични работи в северната част на [[Тихия океан]], [[Индийския океан]], [[Атлантическия океан]], [[Червено море|Червено]], [[Средиземно море|Средиземно]] и [[Егейско море]] (1886-1888).
 
На 1 януари 1890 г. за отлична 25-годишна служба е произведен в контраадмирал и назначен за младши флагман на Балтийския флот, а на 8 октомври 1891 - за главен инспектор на морската артилерия.
 
През октомври 1892 г. патентова ново откритие - бронебойно калпаче на снарядите използвани от корабната артилерия, което повишава многократно ефекта на бронебойните снаряди.
 
=== Служба в Средиземноморския флот 1894-1896 ===
На 7 ноември 1894 г. е назначен за командващ ескадра в [[Средиземно море]], с която извършва през 1895 г. плаване до [[Тихия океан]]. По суша пресича [[Северна Америка]] от запад на изток и през [[Атлантическия океан]] се завръща в [[Европа]] през 1896 г., като по този начин извършва второ околосветско пътешествие. На 20 август 1896 г. е повишен въвв звание вицеадмирал.
 
=== Експедиционна дейност ===
След като се връща в [[Петербург]] от околосветското си пътешествие през 1897 г. Макаров подава в Морското министерство докладна записка, в която излага своите идеи за строителство на мощен ледоразбивач с оригинална конструкция, способен да плава в полярните ледове. На 17 октомври 1898 г. в корабостроителницата в [[Нюкасъл]], [[Англия]] е спуснат на вода ледоразбивача "Ермак", с който от 21 февруари до 4 март 1899 г. прави пробни плавания във [[Фински залив|Финския залив]].
 
Същата година от юни до август с „Ермак“ прониква на север от [[Шпицберген]] до 81º 21` с.ш.
 
От 27 март до 30 август 1901 на същия кораб плава в [[БаренцевоБаренцово море]] и изследва бреговете на архипелага [[Земя на Франц Йосиф]] и [[Нова Земя]].
 
=== Последни години ===