Конвенция за химическите оръжия: Разлика между версии

При опасение за неспазване на разпоредбите по Конвенцията, всяка една от държавите членки има право да поиска инспекция на територията на дадена друга страна членка. С оглед проверката на спазването на разпоредбите на настоящата конвенция всяка държава-участничка разрешава на Техническия секретариат да проведе инспекция на място. За изпълнение на инспекцията се назначават специални наблюдатели, на които трябва да бъде осигурен достъп до инспектираната територия. Искането за инспекция на място се представя от отправилата го държава-участничка на Изпълнителния съвет и същевременно на генералния директор за незабавно изпълнение. Никоя разпоредба на КХО не трябва да бъде тълкувана като ограничаваща или намаляваща по какъвто и да е начин задълженията, поети от която и да е държава по Протокола за забрана на употребата по време на война на задушливи, отровни и други газове и на бактериологични методи на война, подписан в Женева на 17 юни 1925 г., и по Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на бактериологично (биологично) и токсично оръжие и за тяхното унищожаване, подписана във Вашингтон, Лондон и Москва на 10 април 1972 г. Всяка една от държавите членки има правото да предлага промени и поправки към КХО.

Организацията за забрана на химическото оръжие е едно неопровержимо доказателство, че ако глобалните, наднационалните, общочовешките интереси надделеят над локалните проблеми, много от наболялите проблеми на нашето време нямаше да са толкова изострени и стигнали до толкова крайни стадии. Войната и военното мислиене като цяло имат дълбоки корени в човешкото съзнание. Възпитавани в един жесток свят, младите растат с все по-забележима злоба в ценностните си системи и все повече агресия в намеренията си. Сблъсъци на интереси винаги е имало и винаги ще има, но заедно с това трябва да се развиват и едни по-разумни и хуманни методи за разрешаването на възникналите спорове. Мирната тенденция е безусловно свързана с нравствената и политическа нагласа на цялото общество. Уникалният характер на подобни организации и техния принос в борбата с разоръжаването и унищожението на оръжията за масово унищожение биха могли да бъдат модел за други многостранни споразумения в тази област. Изменящата се роля на държавния суверенитет може да се окаже от огромно значение за субектите в международната сфера. Трябва да осъзнаем, че в днешно време никоя страна, колкото и развита да е тя, не живее самостоятелно, без да е обвързана с останалия свят. Често пъти наглед малки и назначителни решения и стъпки за едни се оказват от голямо значение за други. Неосопирим факт е, че организации като тази имат решаваща роля в международните отношения и бъдещето на планетата ни. Когато страните пренебрегват незначителните дразги по между си и си подават ръка, ще има все по-малко срещу какво да се борим и от какво да страдаме. Не трябва да забравяме, че народ който на помни миналото си, няма бъдеще. Същото се отнася и за човечеството като цяло. Един плашещ факт от нашата нетолкова далечна история, трябва винаги да ни напомня, че сме станали прекалено могъщи, за да си позволим да сме неразумни. Така например Хитлерова Германия бе подготвила за употреба на руския фронт най-модерните химически газове ( табун, зарин , зуман ). Но предупреждението на Чърчил , че английската авиация ще отговори с химически бомбардировки над германските градове, надежно възпря Берлин от употребата на това оръжие за масово поразяване. Вярвам, че организации като тази за забрана на химическите оръжия имат бъдеще, защото няма да позволят да забравим, това което никога не трябва да бъде забравяно.