Разлика между версии на „Турция“

12 304 bytes added ,  преди 9 години
м (Файлът „Levent_financial_district_in_Istanbul.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Jameslwoodward поради: Per [[commons:Commons:Deletion requests/File:Chiesa di Sant...)
 
Турция е също и една от водещите корабостроителни нации в света. През 2007 турските корабостроителници са били на четвърто място в света по поръчани за производство кораби, а също така и на четвърто място в света по произведени яхти.
 
Погромът над тракийските българи през 1913 г. е изтребление и геноцид
Само в едно българско село Залъф, прочуто със своите вина в цялата империя, са избити 1687 души – и това е втори Батак!
Проф. д-р Делчо Порязов
Книгата на акад. Любомир Милетич "Разорението на тракийските българи през 1913 г." за всички поколения е и ще си остане библия за тракийския погром, който по думите на самия Милетич
няма „себе равен
в новата ни
мъченическа история"
Какво всъщност е извършено с тракийските българи по време на трагичните събития през 1913 година? Само разорение или то е било съпроводено и с изтребление, т.е. с фактическо унищожение? Акад. Любомир Милетич още в предговора на втора страница нарича тези събития "Погром". Очевидно двете понятия не се покриват по съдържание. Акад. Милетич по интуиция е чувствал различието. Думата "разорение" съдържа преди всичко икономически елементи. Когато се каже разорение, се подразбира загубване на собственост, на богатство. Изречем ли словото "погром", съдържанието се разширява, изменя се или най-малкото се допълва и с други съставки. В нашия случай - с политическия елемент унищожаване. Истинската дума, обхващаща съдържанието на трагичните събития през 1913 година, описани от акад. Любомир Милетич, възниква десетилетие след неговата смърт и я намираме в решенията на ООН - нарекли престъпленията срещу човечеството - геноцид.
Разорението и изтреблението на тракийските българи в Източна Тракия е започнало още когато мастилото по Лондонския мирен договор не е било застинало. Турската реокупация на Източна Тракия бележи началото си в разгара на Междусъюзническата война. Тя е насочена в три направления: Енос - Дедеагач, Кешан - Одрин и Чорлу, Визенско - Лозенград, Малко Търново. Големи жестокости са извършени в първите две направления. Българските власти, пък и самото население не са вярвали до последния ден, че турската войска ще наруши Лондонския мирен договор. Но в действителност турците още в началото на юли настъпват -
"грабят, убиват и
опожаряват" - всичко,
що е българско
Това, което е станало от юли до октомври, пише акад. Любомир Милетич, "надминава по ужас най-ужасните масови избивания, на които българщината е била подлагана дори и в историческото Баташко клане... убийствата засягат население от двата пола на около 17 села и продължават дълго време с най-сурова безпощадност.
В самата тактика на Турция планът за реокупация на Тракия е бил съставен още със започването на Междусъюзническата война на 16 юни. В началото на юли турските военни власти вече предприемат съответните действия. Съвсем съзнателно и в съответствие с плана те оставят или по-точно подтикват българското население по-бързо да ожъне и да овършее зърнените култури. И след като зърното е в хамбарите, започват насилствено да прогонват хората от родните им селища и масово да ги избиват. Паролата е - физическо унищожаване на българите, и то по най-варварски начин. Тактиката е от арсенала на Османската империя: напред - организирани и въоръжени отряди башибозук, и след тях - редовна турска войска.
Трагичната история на българското население от Тракия през 1913 година започва със село Булгаркьой. То е било чисто българско, както показва самото му име, и населено преди 300-400 години с българи от Родопския край. В него са живеели около 2000 души. Не е имало нито една турска къща. Поради тази причина населението е настоявало при водените предварителни разговори между България и Турция за проектираната граница Мидия-Енос то да остане от българска страна. И действително е имало съгласие границата да мине на 5 км източно от селото. Населението е живеело богато, щастливо и посрещнало с радост вестта, че ще бъде в пределите на България. Но така е било до 1 юли. Радостта секнала на 2 юли, когато в селото влезли 120 турски кавалеристи. Една част от селяните усещали какво ги очаква и са избягали в околните гори. Турците събрали оръжието, което имали хората, и заедно с реквизирания дребен и едър рогат добитък, приблизително около 25 000-30 000 глави, откарали в Кешан. Задължили селяните да пекат хляб и да хранят войниците. Това траяло пет дни. На 7 юли турският началник заповядал да се събере в края на селото, край Байдановия мост, цялото мъжко население, за да им държи реч. Явили се около 350 мъже. Но вместо реч била дадена заповед да се съберат накуп. Със залп от заградилите ги турски войници хората били покосени. Само 8 души успели да се спасят с бягство. Жените и децата с писъци бягали от селото.
Всички застигнати българи
са били съсечени
или застреляни от турците!
В следващите два дни цялото село било "опустошено, разграбено и опожарено". Загинали 1100 души. Останалите около 900 души живи, между които само 60 мъже, а другите жени и деца, били откарани в Кешан. Младите жени и девойки били пръснати по турските села и потурчени. Така "българското село" (Булгаркьой) било обезбългарено и затрито от земята. Разорение и изтребление едновременно.
В същите тези дни турските войски навлизат и в Одрин. Градът е окупиран от тях на 9 юли. Жертвите тук са българи затворници в занданите на Одрин - една немалка част от които пленени войници. Смята се, че тук са избити без съд и присъда 521 души българи.
След като разорили българските села в Кешанско, турските войски се прехвърлили в следващия район, на север - Узункюприйско. Тук са пострадали почти всички села, в които са живеели българи. Опожарени са селата Чопкьой, Търново, Ерменкьой, Османли и Ново село. В с. Търново най-напред са запалили току-що построената църква. Но най-голямо нещастие сполетяло село Залъф
прочуто със своите вина в цялата империя. Населението не е успяло да се изтегли и тук са избити 1687 души. Жестока е била участта и на жителите от село Татарлар. Бягащите хора били настигнати на пет километра от селото и били изклани, по думите на очевидец, успял да се спаси, като животни. Загинали са няколко десетки селяни.
От района на Узункюпри турските военни части се насочили към Одрин и Свиленград (Мустафа паша). Те навлизат в Свиленград на 10 юли и подпалват източната част. Но когато се разбира, че градът ще остане в България, турците го подпалват отново и този път той изгаря до основи. От къщите няма помен, също тъй и от големите масивни и обществени здания - черквите, училищата, болницата, казармата, джамиите, големите магазини - всички са изравнени със земята.
ДА, НАИСТИНА, ЖЕСТОК, ВАРВАРСКИ ГЕНОЦИД, ЗА КОЙТО НАШИ ПРОДАЖНИ ЖУРНАЛИСТИ И ИСТОРИЦИ КАТО ЗЛАТКО ЕНЕВ ОТ „ЛИБЕРАБЕН ПРЕГЛЕД”, ПРОФ АНДРЕЙ ПАНТЕВ ОТ БКП, ДОЦ ИВО ХРИСТОВ ОТ ПЛОВДИВ, ТЕОДОРА БАКЪРДЖИЕВА ОТ РУСЕ, ПЛАТЕНИ ОТ БЕРЛИН, АНКАРА И ВАШИНГТОН, ДНЕС ИЗОБЩО НЕ ОТВАРЯТ И ДУМА.НАПРОТИВ, ТЕ ХЛАВЯТ ТУРЦИЯ, ЧЕ СЕ БИЛА „ЕВРОПЕИЗИРАЛА”! ДА, НО ВЪЛКЪТ КОЗИНАТА СИ МЕНИ, НО НРАВА НЕ, ТАКА ЧЕ НАРОДЪТ Е КАЗАЛ МНОГО ТОЧНО: НА ТУРЧИН ВЯРА ДА НЯМАШ!
На сн акад ЛЮБОМИР МИЛЕТИЧ / 1863 -1937/
Рубриката се води от ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
 
 
=== Туризъм ===
Анонимен потребител