Тестостерон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Премахната редакция 4510128 на 78.102.21.11 (б.)
Ред 20:
'''Крие ли рискове?'''
Рисковете са свързани с венепункцията – спукване на вена и образуване на подкожен хематом, който с времето се резорбира.
 
Приемането на допълнителни количества тестостерон във вид на таблетки (стероиди), крие рискове за здравето. Например доказано е за таблетки, съдържащи естроген и метилтестостерон, приемани от жени, че се повишава риска от рак на гърдата. При мъжете екзогенният тестостерон може да предизвика поява на акне и омазняване на кожата, увеличаване на хематокрита, сънливост предпоставки за поява на рак на простатата и спиране на сперматогенезата, което води до безплодие.
 
Наблюдаващите се белези и симптоми са неспецифични и могат лесно да се объркат с нормални възрастови изменения като загуба на мускулна маса и плътност на костите, намаляване физическата издръжливост, отслабване на паметта и загуба на потентността.
 
Тестостеронът се счита за “мъжки” хормон. Той се разглежда като хормонът, присъщ на мъжете, а не на жените. В много отношения се смята, че той е хормонът, който “отличава” мъжете от момчетата. Безспорно, тестостеронът е основният хормон, предизвикващ растежа и развитието на мъжествеността и мъжкото съзряване. Ако всички останали данни са еднакви, от индивидите, които притежават по-големи количества тестостерон се очаква да изградят по-голяма мускулна маса от другите, които имат по-малко.
 
Защо се получава така?
По-високите тестостеронови нива водят да повишен синтез на протеина. Освен това, тестостеронът засилва креатиновия синтез и синтеза на креатинов фосфат. Също така, този важен хормон подпомага повишаването на гликогенния запас и кръвния обем. Той произвежда и антикатаболен ефект като спомага за задържането на азота, което пък води до съхраняване на мускула. Като обобщение можем да кажем, че тестостеронът е естествен хормон, който стимулира развитието на специфичните черти на мъжествеността.
 
Тестостеронът и процесът на мускулния растеж
Щом навлезе в кръвния поток, тестостеронът действа като химически вестител, който се прикрепва към рецепторите в цитозола на клетката. Когато се свърже с даден рецептор, той образува стероиден комплекс, преминаващ към ядрата на мускулните клетки. В ядрото стероидният комплекс се свързва с нуклеарната ДНК /деоксирибонуклеиновата киселина/. Това стартира процеса на повишен протеинов синтез и на много съществения процес на задържане на азота. Този процес се нарича транскрипция и проправя пътя за производство на протеинови молекули, включително и мускулни протеинови молекули следователно транскрипцията стимулира производството на мускулни клетки и произвежда антикатаболен ефект на съхраняване на протеина.
 
Друг начин, по който тестостеронът произвежда антикатаболен ефект, е чрез намаляване производството на кортизол /хормона, който изяжда мускула/. Така тестостеронът е в състояние да съхрани мускула. По този начин той предизвиква и анаболна и антикатаболна реакция в мускула и може да се разглежда като движещата сила за мускулната хипертрофия.
 
 
 
Тестостеронът стимулира производството на АТФ
Със способността си да стимулира производството на аденозин трифосфат /АТФ/ тестостеронът се оказва и основен анаболен фактор. Освен това той се проявява като ефективно средство за повишаване на нивата на креатин фосфата /КФ/. Интересно е да се отбележи, че всички тези анаболни реакции, предизвикани от наличието на тестостерон, имат положителен ефект в две отношения. Тестостеронът позволява да се регенерира АТФ и КФ и, освен това, стимулира задържането на азота. Това произвежда и антикатаболния профил, който е причина за намаляване на риска от срив в мускула. Така възстановяването на мускула става много по-бързо и много по-пълно.
 
Без съмнение, колкото е по-високо нивото на тестостерон толкова е по-голям и мускулният растеж. Това е пряко свързано с факта, че по-високото ниво на тестостерон води до по-засилен протеинов синтез. Освен това, то стимулира и синтеза на креатин фосфата. Тестостеронът води до натрупване на по-големи запаси от гликоген и повишаване на кръвния обем.
 
 
 
== Източници ==