Липид: Разлика между версии

Сфинголипидите са вид липиди, изградени на базата на [[амино алкохол]]а [[сфингозин]] (или негови производни) и остатък от [[мастна киселина]]. Химическата структура на сфингозина наподобява моноацилглицерол, а след свързването му с мастна киселина, полученото съединение [[церамид]] наподобява структурата на диацилглицерол. Церамидът е предшественик на останалите групи сфинголипиди — [[сфингомиелин]]и, [[гликосфинголипид]]и и [[ганглиозид]]и. При бозайниците и човек, свингозинът е основния тип алкохол, участващ в изграждането на сфинголипидите, но при други организми е възможно наличието и на сходни амино алкохоли. Мастната киселина при сфинголипидите, обикновено наситена или мононенаситена, е с дължина между 16 и 26 въглеродни атома. В структурата на по-сложните сфинголипиди влизат и фосфоалкохоли като [[фосфохолин]] и [[фосфоетаноламин]] (при сфингомиелините), [[монозахарид]]ни остатъци (при гликосфинголипидите) или сложни съединения на базата на [[въглехидрат]]и (при ганглиозидите). Обща функция на сфинголипидите е осигураването на маханична устойчивост и относителна химична инертност на [[клетъчна мембрана|клетъчната мембрана]]. Специфичните функции, характерни за определени групи сфинголипиди, са свърдани с процесите на междуклутъчното разпознаване и клетъчната сигнализация. Заболяванията, свързани със смущения в [[метаболизъм|метаболизма]] на сфинголипидите имат сериозни последици за [[нервна тъкан|нервните тъкани]] при висшите [[животни]] и се означават с общото име [[сфинголипидоза|сфинголипидози]].