Педро II (Бразилия): Разлика между версии

{{Монарх|име=ПедруПедро II

| баща=[[ПедруПедро I (Бразилия)|ПедруПедро I]]

ПедруПедро е роден на [[2 декември]] [[1825]] г. в императорския дворец Сао Криштовао в [[Рио де Жанейро]], [[Бразилия]], като '''ПедруПедро де Алкантара ЖуауЖуао КарлушКарлош ЛеополдуЛеополдо Салвадор БибиануБибиано ФрансишкуФрансишко Шавиер де Паула ЛеокадиуЛеокадио Мигел Габриел Рафаел Гонзага''. Той е седмото дете на бразилския император [[ПедруПедро I (Бразилия)|ПедруПедро I]] и на императрица [[Мария-Леополдина Австрийска|Мария-Леополдина]]. Майката на ПедруПедро умира, когато той е едва на една година. Император ПедруПедро I абдикира от бразилския престол през 1835 г. и заминава за Европа, оставяйки петгодишния ПедруПедро император на огромна империя и обричайки го на самотно детство и юношество. Принуден да прекарва всичкото си време в учейниеучение и подготовка за самостоятелно управление, ПедруПедро познава само няколко оскъдни момента на щастие и среща малко приятели на своята възраст. Опитът в дворцовите интриги и политическите борби оказват огромно влияние върху характера на ПедруПедро II, който израства със силно чувство за дълг и вярност към своя народ и държава.

Наследил една крайно разделена империя, ПедруПедро II успява да превърне Бразилия в призната сила на международната политическа сцена. По негово време Бразилия се отличава от испаноезичните си съседи с политическа стабилност, ревностно защитавана свобода на словото, уважението към гражданските права, постоянен икономически растеж и особено с формата на държавното си устройство — конституционна монархия с парламентарно представителство. При ПедруПедро II Бразилия се утвърждава и като регионална военна сила, излизайки като победителка от три войни - [[Платайската война]], [[Уругвайската война]] и [[Война на Тройния съюз|Войната на Тройния съюз]]. Въпреки че среща жестока съпротива от страна на заинтересовани политически и икономически кръгове в бразилското общество, по време на управлението си ПедруПедро II успява да постигне пълна забрана на робството благодарение на постоянния натиск, който самият той оказва за неговото премахване.

Самият той учен, император ПедруПедро II се прославя като изтъкнат покровител на образованието, културата и науката. Той си спечелва признанието на хора като [[Чарлз Дарвин]], [[Виктор Юго]] и [[Фридрих Ницше]] и е личен приятел с [[Рихард Вагнер]], [[Луи Пастьор]] и [[Хенри Уадсуорт Лонгфелоу|Хенри Лонгфелоу]].

Дългото управление на император ПедруПедро II завършва по неочакван и необичаен начин — въпреки своята изключителна популярност сред бразилците, той е детрониран чрез военен преврат, който не се ползва с почти никаква подкрепа извън един тесен кръг от бразилски офицери, желаещи да видят [[Бразилия]] република, управлявана от диктатор. С разклатено здраве, уморен от дългото управление, песимист по отношение на перспективите пред монархията, ПедруПедро II не допуска никаква съпротива срещу преврата и не подкрепя нито един от последвалите опити за възстановяване на монархията в Бразилия. ПедруПедро II прекарва последните години от живота като изгнаник в Европа, където живее сам и почти без никакви средства. Той умира в [[Париж]] на [[5 декември]] [[1891]] г.

След детронацията на ПедруПедро II Бразилия изпада в дълъг период на анарахия, диктатура и икономически хаос. Същите хора, които прогонват императора от Бразилия, скоро започват да виждат в неговото управление модел за бразилската република. Няколко десетилетия след смъртта на ПедруПедро II той е реабилитиран от режима в Бразилия и останките му са пренесени обратно в страната, където са препогребани с държавни почести.