Мондриан започва кариерата си като учител по рисуване в начално училище. Ранните му картини са пейзажи от Холандия в духа на [[импресионизъм|импресионизма]]. Увлича се от [[теософия]]та на [[Елена Блаватска]]. Дълбоко е впечатлен от творческите търсения на [[кубизъм|кубизма]] на изложбата на кубистите в Амстердам през 1911. През 1912 се преселва в Париж. За да ознаменува началото на новия си живот променя фамилното си име на Мондриан (''Mondrian'' вм. ''Mondriaan''). Първата световна война прекарва в родината си. През 1915 се сближава с художника Тео ван ДусбургДьосбург, заедно с когото основава движението «Де Стил» (De Stijl) и художествено списание със същото име. Списанието става орган на неопластицизма — утопия на новата пластична култура като пределна съзнателност в предаването на обобщената красота и истина с помощта на най-аскетични средства, с основни, първични цветове, линии и форми. Това нефигуративно направление Мондриан последователно развива във Франция, където живее от 1919 до 1938, по-късно в Англия, а от 1940 — в САЩ. През американския период от своето творчество Мондриан прави опит да приспособи принципите на неопластицизма за предаване на динамични ефекти («Буги-вуги на Бродуей»). Умира от белодробно възпаление. Оформлението на нюйоркското ателие на Мондриан, в което той работи само няколко месеца, и което било щателно увековечено във фотографии и на кинолента от негови приятели, става сякаш последната творба на майстора. Тези «Стенописи» са представяни на изложби в Ню Йорк, Лондон, Токио, Сан Пауло, Берлин. Парижкото жилище на Мондриан, неговата лула и очилата му са увековечени в [[минимализъм|минималистичните]] фотографии на [[Андре Кертес]] (1926), станали емблематични за съвременното фотоизкуство.
