Специални права на тираж: Разлика между версии

'''Специалните права на тираж''' (СПТ) (на [[английски език]]: ''Special Drawing Right, SDR'') са създадени през [[1969]] от [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]] като безналични международни резервни активи, разпределени между членовете на МВФ, пропорционално на вноските им, за допълване на съществуващите резервни активи. Всяка страна-членка има специална сметка, по която са записани, разпределените и&#768; СПТ. Досега е имало две емисии на специалните права на тираж- — през 1970-1972 и през 1979-1981 В момента България има дял в капитала на МВФ от 640 млн. специални права на тираж, което прави достъп до финансови ресурси от около 1 милиард и 23 милиона <ref>{{Цитат уеб

}}</ref>. СПТ са специфична валутна единица. Нейният обменен курс се определя от [[МВФ]]. Първоначално стойността им е била определена като стойността на 0,888671 [[грам]]а [[злато]]. След провала на Бретън-УдскатаУудската валутна система, СПТ се предефинират като "кошница от валути". Между [[1974]] и [[1981]] г. валутите, които са влизали в кошницата са били 16, но след [[1981]] са само 5. Днес в нея влизат [[евро]]то ([[Германия]], [[Франция]]), [[японска йена|японската йена]], [[британска лира]] и [[американски долар|американскияамериканският долар]]. Това са валутите на страните, които имат най-голям износ. Тежестта на отделните валути в "кошницата" се предоговаря на всеки 5 години, за да отразява по-реално относителитеотносителните дялове на страните в международната търговия и износа на страните. Последно е актуализирана към 1 януари 2006. Към момента "теглата" на отделните валути са <ref>{{Цитат уеб