Николае Милеску: Разлика между версии

== Ранни години 1636-1653 ==

Роден в пределите на тогавашното Молдовско княжество в семейство на молдавски болярин. Баща му е грък по произход от областта [[Лакония]] и носи името Гавраил. Учи в [[Константинопол]] и [[Падуа]] ([[Италия]]). През 1659 г. прибавя към името си допълнителна фамилия Спътару -– спътар (военна длъжност в Молдова, а след това и във Влахия). Думата произхожда от «spadă are» (в превод "този, който има меч", "меченосец", "оръженосец").

== Дипломатическа кариера в Европа 1653-1671 ==

От 1653 до 1671 г. заема държавни служби при молдавските и влашки владетели и изпълнява дипломатически поръчения в [[Константинопол]], [[Стокхолм]], [[Париж]]. Ярък подръжник на сближаването на [[Молдова]] с [[Русия]].

От 1660 до 1664 г. е "капукехая" (дипломатически представител) на влашкия владетел пред Османската империя.

След 1664 г. извършва пътуване до [[Берлин]] и [[Щецин]], където по това време се намира в изгнание бившия молдовски владетел [[Георге Щефан]], изпаднал в немилост пред Османскта Порта. Като негов дипломатически агент през 1666 г. Милеску се отправя за [[Стокхолм]], където се среща с посланика на [[Франция]] и обсъжда с него научни проблеми, а през 1667 г. заминава за [[Париж]] и получава аудиенция при крал [[Луи XIV]]. Във [[Франция]] МилускуМилеску публикува на латински език книгата си ''"Енкиридион"'', касаеща православната религия.

== Пребиваване в Русия 1671-1708 ==

През 1671 г. е изпратен от йерусалимския патриарх Доситей в [[Москва]] и остава в [[Русия]] до края на живота си. От 1672 г. служи като преводач в Посолския приказ (министерство). Автор е на редица трудове с исторически и богословски характер. Същата година издава първият учебник по аритметика «Арифмологион», който написва като учебно пособие за децата на придворните и за децата на тогавашния "външен министър" на цар [[Алексей Михайлович]] Артамон Сергеевич Матвеев (1625-1682).

През 1675 г. е натоварен да ръководи първото руско посолство в [[Китай]]. Експедицията е щателно подготвена. Милеску получава сведения за по-старите руски пътувания до [[Китай]], вариантите за пътуване, съпроводени с необходимите чертежи, информация за [[Япония]], [[Индия]] и близките до тях земи. Към посолството са назначени специални "топографи" [[Никифор Венюков]] и [[Иван Фаворов]], на които е предоставена астролабия (геодезически инструмент) за определянето по пътя на географското положение на някои пунктове, няколко руски дворяни и лица запознати с минералогията, ботаникат и медицината. освен основната задача – да изглади недоразуменията по амурската граница и да завърже търговски отношения с [[Китай]] – Милеску е длъжен да състави обстоятелствено описание на новите руски владения в [[Забайкалие]]то и по [[Амур]], а също и пограничните с тях страни.

ЦялотоЦялато група наброяваща около 150 човека, включително и охраната, напуска [[Москва]] на 3 март 1675 г.. Руското посолство преминава огромен път: [[Москва]] - [[Вологда]] - [[Великий Устюг]] - [[Соликамск]] - [[Тоболск]] - [[Нарим]] - [[Енисейск]] - [[Ангара]] - [[Байкал]] - устието на река Уда -– Яблоновите планини -– река Ингода -– река [[Шилка]] - [[Нерчинск]] - река [[Аргун]] - река [[Нунцзян]] и достига [[Пекин]] на 15 май 1676 г. За разлика от предишните посланици Милеску сериозно се заема с изучаването на китайски език, което му позволява да събере много ценна информация за Китай. Още в Енисейск Милеску изпраща напред към [[Пекин]] отряд начело с [[Игнатий Милованов]], който да съобщи на китайските власти за целите на руската дипломатическа мисия и за времето на пристигането ѝ в китайската столица.

В своя пътен дневник Милеску дава подробно и общо взето вярно описание на средното течение на [[Об]], притоците му [[Иртиш]] и [[Кет]], а също и река [[Ангара]]. Негово е първото географско подробно описание на езерото [[Байкал]] и указва голямата му дълбочина. Изброява всички вливащи се в него реки, в т.ч. [[Селенга]], [[Баргузин]], [[Горна Ангара]], описва остров [[Олхон]]. След като обобщава сведенията от всички пътешественици преди него прави първата (за съжаление невярна) орографска схема на [[Сибир|Източен Сибир]], като указва съществуването на "велик хребет" от [[Байкал]] до [[Охотско море]]. Дава първото описание на река [[Амур]], като я счита не само за най-голямата река в [[Сибир]], но и в целия свят. Правилно показва, че реката се образува от сливането на реките [[Аргун]] и [[Шилка]]. отбелязваОтбелязва и редица притоци на реката, в т.ч. - [[Сунгари]]. Неговите материали впоследствие са широко използвани от йезуитите, проявяващи интерес към [[Китай]]. В [[Пекин]] мисията се среща с немския астроном Фердинанд Вербиест (Ferdinand Verbiest), който преподава на китайския император астрономия и математика и Милеску обсъжда с него научни проблеми.

На 1 септември 1676 г. посолството тръгва обратно от [[Пекин]] и се завръща в [[Москва]] през януари 16481678 г.

=== Следващи години 1678-1708 ===

През следващите години Милеску участва в преговорите на [[Русия]] с [[Молдова]] и [[Влахия]]. През 16741684 г. е посредник в преговорите на [[Молдова]] с руските представители за освобождаване на княжеството от турска зависимост, а през 1695 г. участва в Азовския поход на [[Петър I]].

Умира през 1708 г. в [[Москва]].

Внук на [[Николае Милеску]] се явява Юрий Стефанович Милеску, който емигрира в [[Русия]] заедно с Димитрие Кантемир през 1711 г. след неудачния поход на [[Петър I]] в Дунавските княжества. Неговият син си сменя фамилията на Мечников, а негови потомци са носителят на нобелова награда [[Иля Мечников|Иля Илич Мечников]] и брат му Лев иличИлич Мечников.

* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
: Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.), М., 1984 г., стр. 144-146. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3