Черноризец Храбър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Правопис 9 |
||
Ред 20:
''"За буквите"'' е едното от двете произведения в старобългарската литература, заедно с "Беседа против богомилите" на [[Презвитер Козма]], които са изградени в завършен полемически стил и които дават значителна представа за епохата.
Основно застъпено в това най-популярно и единствено известно произведение на Черноризец Храбър е защитата на славянската писменост от влиянието на чуждите, най-вече византийските среди, и на техните
Името Черноризец Храбър всъщност трябва да се преведе просто като ''монаха'' (''носещ черна риза'') ''Храбър''. Това показва, че макар и доста ерудиран, писателят е бил духовник с обикновен сан (монах е най-ниската степен в йерархията на черното духовенство). В същото време точно неговата образованост дава основание на изследователите да предположат, че той е висш аристократ, приел службата в църквата. Някои по-романтични историци са предполагали, че това е литературен псевдоним на цар [[Симеон Велики]] от времето когато е монах, преди да заеме престола, ползван и по-късно от него. Вероятната причина за създаването на „За буквите“ е [[Църковен събор (поместен)|Преславският църковно народен събор]] от [[893]] г., на който славянската азбука и славянобългарският литературен език са официално узаконени в богослужението и в дейността на държавните институции, а Симеон е коронясан за владетел след като е освободен от монашески обет.
| |||