Левкемия: Разлика между версии

Левкемия е [[термин]], въведен за първи път от [[Рудолф HitlerВирхов]] през XIX-ти век. В буквален превод на български език означава "бяла кръв". Среща се с различна честота във всички възрастови групи — от раждането до старостта. При децата е най-честото онкологично заболяване.

# Екзогенни фактори. Такъв е йонизиращата радиация ([[теория за йонизиращите лъчи и туморогенезата]]). Поразените от ядрени експлозии, работещите в уранодобива, рентгенолози и рентгенови лаборанти, радиолози и радиобиолози боледуват много по-често от остра и хронична левкоза. През последните няколко годинини е разработена [[вирусна теория за патогенеза при туморните заболявания]]. Днес съвременни изследвания доказват, че съществуват типове левкози, които се предизвикват у животни и птици от определени типове вируси. За възникване на левкозите имат значение и някои токсични химични агенти([[теория за химическата патогенеза на туморните заболявания]]), медикаменти. Опитът сочи, че такива работещи в химическата индустрия са реално застрашени и боледуват по-често от левкози и други кръвни болести.

Общо е впечетлението, че през последните десетилетия левкозите зачестяват. Затова са от особено значение нарастването на общия радиоактивен фон, изтъняването на озоновия слой, прогресиращото замърсяване на въздуха, храните и околната среда с токсични онкодействащи вещества.

Острата левкоза засяга предимно млади хора и деца, както и пациенти над 60 годишна възраст. Хроничната миелолевкоза се наблюдава най-често в средната възраст (40-60 години), докато хроничната лимфолевкоза -— във възрастта над 50-60 години, и то предимно мъже.

'''Клинична картина'''. Заболяването започва най-често в ранна детска и юношеска възраст с висока температура неповлияваща се от обичайното антипиретично и антиинфекциозно лечение, втрисане с изпотяване и рязко влошаване на общото състояние, изразяващо се с нарастваща слабост, загуба на апетит, прояви на хеморагична диатеза -— епистаксис, гингиворагии, подкожни и генитални кръвоизливи. На този фон на клинично протичане по лигавицата на устната кухина, венците, тонзилите, небните дъги и мекото небце, гингивата и езика се появяват и бързо нарастват язвено-некротични промени, покрити с тъмни налепи. Болните изпитват болка при хранене и поглъщане. Езикът е влажен и дебело обложен с бяло-сиринест налеп. Развиват се трескаво-септични състояния и бързо развиваща се анемия. Слезката и черният дроб нарастват умерено, лимфните възли рядко са увеличени. Болните са силно интоксикирани и имат главоболие, гадене и повръщане, чести прояви на менингизъм, застойни папили и патологични рефлекси. Състоянието на болните се променя и влошава непрекъснато -— често с часове и дни. Те изпадат в прострация със силно изявена анемия и хеморагични усложнения.

'''Лабораторно -— хематологични изследвания'''. Те сочат характерно увеличение на броя на левкоцитите в периферната кръв, което рядко надвишава 50 - 100.10⁹/L. Има и случаи, при които броят на левкицитите е нормален дори леко намален (алевкемична форма). В периферната кръв преобладават много млади недиференцирани клетки или такива с характер на парабласти и наподобяващи миелобласти, лимфобласти, монобласти и прмиелоцити. При особено неблагоприятно протичащите на бластна левкоза в периферната кръв се установяват множество млади бластни клетки, наречени парамиелобласти. При острата левко е характерно това, че в периферната кръв има много млади клетки от белия ред вкл. парамиелобласти, и зрели гранулоцити. Липсват преходните междинни, клетъчни форми от белия ред, явление твърде типично и патогномонично за диагнозата на бластната левкоза и известно като левкемичен статус. СУЕ е значително патологично ускорено. Прогресиращо спада броя на еритроцитите, както и на тромбоцитите, чиито брой спада под 30.10⁹/L. В костния мозък е налице високостепенна парабластна метаплазия и потискане на нормалната левкопоеза и хемопоеза.

'''Прогноза'''. До въвеждане в клиничната практика на цитостатици и костно-мозъчна трансплантация смъртността на болните с бластна левкоза е била твърде висока въпреки комплексната терапия на болестта. Днес около 50-60 % от тези болни навлизат в сравнително дълготрайна ремисия на болестта. Счита се, че успешното лечение при лимфобластна остра левкоза удължава живота на пациента средно с 3-4 години, при миелобластна остра левкоза - 7-12 месеца, при недиференцирания тип, настъпва непълноценна и кратка ремисия, която обикномено не надвишава 3-5 месеца.

Отнасясе за кръвно миелопролиферативно хронично заболяване, което се характеризира с прогресиращо разрастване на клетъчните форми от гранулоцитния ред в костния мозък, а също и извън него -— в различни органи като черен дроб, лимфни възли, слезка и дреги паренхимни органи. Млади гранулоцитни клетки нахлуват и в периферната кръв. Заболяването, макар и с хроничен ход, има злокачествен характер.

'''Клинична картина'''. Началото на заболяването е постепенно и с нехарактерни първоначални оплаквания -— обща слабост, отпадналост и безапетитие, намалена трудоспособност и нерядко субфибрилна температура. Болните често имат главоболие, неврологични и костни болки, понякога необилно кървене от носа, венците и различни органи, което се наблюдава в по-напредналите стадии на болестта. Те се оплакват от тежест и тъпа болка в лявото подбедрие. Постепенно болните стават бледи и лесно се изморяват със задух при сравнително лесни и леки физически упражнения. При обективно изследване прави впечетление бледостта на кожата и лигавиците, което съответства на намаления брой на еритроцитите и хемоглобина в периферната кръв. По кожата и лигавиците ( гингивите и мекото небце и др. ) се откриват петехиални кръвоизливи. Слезката е увеличена, като в течение на еволюцията на болестта нерядко достига до нивото на пъпната хоризонтала или даже до малкия таз. Тя е с умерена плътност и заоблен ръб. При част от болните е налице и умерена хепатомегалия -— черният дроб е увеличен на 3 до 5 см под ребрената дъга, с плътно-ебастична консистенция, заоблен ръб и гладка повърхност. Лимфните възли най-често не са увеличени. При хронична миелолевкоза могат да се развият във всички паренхимни органи (черен дроб, бъбреци, кожа, главен и гръбначен мозък) характерни за заболяването левкимични инфилтрати, които дават съответни симптоми на органно поражение -— бронхопневмония, плеврални изливи, парализи, инфаркт на слезката, стомашно чревни изменения и кръвоизливи и др.

'''Лабораторни изследвания'''. Най .често се установява силно увеличен брой на левкоцитите, които могат да достигнат твърде високи стоиности - 100-400.10⁹/L. В периферната кръв се установяват гранулоцити от всички стадии на съзряване -— най-млади клетки (миелобласти, промиелоцити), изобилие на миелоцити и следващи фази на развитие на гранулоцитите. В сравнително по-редки случаи се наблюдават т. нар. сублевкемични и алевкемични форми на болестта, при което броят на левкоцитите в периферната кръв е нормален и даже намален, но количествените промени, характерни за хроничната лимфолевкоза, са налице. Анемията е от нормохромен тип. Намален е и броят на тромбоцитите, което обяснява в значителна степен проявите на хеморагична диатеза от устната кухина, носа и други органи при тези болни. СУЕ е патологично ускорено. При напредналите и неблагоприятно развиващите се клинични форми на миелогенната левкоза в периферната кръв навлизат много миелобласти -— те достигат често до 90 % от всички глетки на гранулоцитарната колония. В тези случаи се говори за прерастване на хроничната в остра левкоза. Костния мозък при болните с хронична миелолевкоза е променен, като преобладават младите клетки от гранулоцитарния ред.

Протичането на болеста е бавно, с периоди на влошаване и клинични ремисии. Малка част от тях преминават в остра бластна левкоза със сравнително по-бърз летален изход. Поради намалената имунна защита на болните с хронична миелолевкоза боледуват често, и то с тежко протичане, и то от бактериални инфекции и микозни суперинфекции, които не рядко са причина за леталния изход на болестта.

== Външни препратки ==