Неоплатонизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: be:Неаплатанізм |
обогатяване на съдържанието |
||
Ред 1:
'''Неоплатонизмът''' е [[философия|философско]] течение, възникнало през III в.сл.Хр. на основата на учението на [[Платон]]. Главна роля в оформянето на неоплатонизма има египетския философ [[Плотин]] (204-270), ученик на [[Амоний Сакас]]. Продължители на делото на Плотин са [[Порфирий (философ)|Порфирий]] (234-305), [[Ямблих]] (245-325) и [[Прокъл (философ)|Прокъл]] (412-485).
Неоплатонически възгледи имат император [[Юлиан Апостат]] (331-363) и [[Хипатия от Александрия]] (370-415). Последният философ от неоплатоническа школа в [[Атина]] е Симплиций (490–560), а в [[Александрия]] - Олимпиодор (495-570).
В християнската философия влияния от неоплатонизма се откриват при [[Ориген]] (185-254), [[Августин]] (354-430), патриарх [[Фотий]] (810-893), [[Джон Скот Ериугена]] (815-877) и [[Гемист Плитон]] (1355–1454).
Еврейски мислители като [[Кабала|кабалистите]] [[Соломон ибн Гебирол]] (1021-1058) и Исаак Слепеца (1160-1235), както и арабските философи [[Ал Фараби]] (872-951), [[Авицена]] (980-1037), [[Ал-Газали]] (1058–1111), [[Ибн Араби]] (1165-1240) и др., включват много неоплатонически идеи в съчиненията си.
В епохата на [[Ренесанс]]а интересът към неоплатонизма се възражда. Италианските философи [[Марсилио Фичино]] (1433-1499) и [[Пико делла Мирандола]] (1463-1494) превеждат и пишат върху неоплатоническите текстове, и във [[Флоренция]] създават Платонова академия, под покровителството на [[Козимо Медичи|Козимо]] и [[Лоренцо Медичи]].
През 17 в. в Англия се появява кръга на Кеймбриджските платоници, начело с [[Хенри Мор]] (1614-1687) и [[Ралф Къдуърт]] ((1617–1688), които изпитват силни влияния от философията на неоплатонизма.
{{Философия}}
| |||