Арени: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
доп по ен |
|||
Ред 1:
[[Image:Benzene circle.svg|thumb|100px|Най-простият ароматен въглеводород бензенът]]
'''Арените''' са въглеводороди, чиято [[молекула]] е изградена от шест въглеродни и шест водородни [[атом]]а, образуващи бензеново [[ядро]] и които са свързани помежду си чрез сигма ( σ ) и 6- пи ( π ) делокализирана връзка. [[Въглерод]]ният [[атом]] в [[молекула]]та на арените се намира в sp<sup>2</sup> хибридно състояние.▼
'''Ароматен въглеводород''' или '''арен'''<ref>Definition IUPAC [[Gold Book]] [http://www.iupac.org/goldbook/A00435.pdf Link]</ref> (или понякога арилов въглеводород)<ref>[http://diss.kib.ki.se/2003/91-7349-549-2/thesis.pdf Mechanisms of Activation of the Aryl Hydrocarbon Receptor] by Maria Backlund, Institute of Environmental Medicine, Karolinska Institutet</ref> е [[въглеводород]], с циклична структура и делокализиран [[π-елетронен секстет]]. Терминът ароматни е предложен преди определянето на физическия механизъм за ароматност и произлиза от факта, че много от тези съединения имат сладък [[аромат]]. [[Конфигурация]]та на шестте [[въглерод]]ни атома в ароматните съединения е известно като пръстен на [[бензен]]а, по името на възможно най-простият въглеводород, бензен. Ароматните въглеводороди могат да бъдат моноциклични или полициклични.
▲
* Моноядрени арени
Line 9 ⟶ 12:
- когато две ядра са свързани помежду си чрез два общи въглеродни атома (бифенил).
Някои небензенови производни съединения, наречени [[хететоарени]], които отговарят на [[правило на Хюкел|правилото на Хюкел]], също са ароматни съединения. В тези съединения, най-малко един въглероден атом е заменен с един от хетероатомите [[кислород]], [[азот]] или [[сяра]]. Пример за небензеново [[хетеросъединение]] с ароматни свойства е [[фуран]]ът, хетероциклено съединения с пет-членен пръстен, който включва един кислороден атом, както и [[пиридин]], хетероциклено съединения с шест-членен пръстен, съдържащи един азотен атом.
== Бензен и производните му ==
[[Image:Ortho-meta-para.svg|thumb|200px|Орто-,мета-, и пара-ориентация при бензен]]
Бензеновите производни имат между един и шест заместители, свързани към централното ядро. Примери на бензенови производни само с един заместител е [[фенол]], който носи хидроксилна група и [[толуен]] с метилова група. Когато има повече от един заместител в пръстена, техните пространствена ориентация стават важна, за които се разделят като ''орто-'', ''мета-'', и ''пара-'' ориентирани. Така например, при трите изомера за [[крезол]]а, метилова група и хидроксилни група може да бъде поставен в непосредствена близост една от друга (''орто''), през една позиция (''мета'') или една срещу друга (''пара''). [[Ксиленол]]ът има две метилови групи в допълнение към хидроксилната група и за тази структура съществуват 6 изомера.
<gallery caption="Основни бензенови производни" perrow="5">
File:toluene.svg|[[Толуен]]
File:Ethylbenzene-2D-skeletal.png|[[Етилбензен]]
File:P-Xylene.svg|[[p-Ксилен]]
File:M-Xylene.png|[[m-Ксилен]]
File:Mesitylene-2D-skeletal.png| [[Мезтилен]]
File:Durene.png| [[Дурен]]
File:2-phenyl-hexane.png| [[2-Фенилхексан]]
File:Bifenyl.svg| [[Бифенил]]
File:Phenol-2D-skeletal.png|[[Фенол]]
File:Aniline.svg|[[Анилин]]
File:Nitrobenzol.svg|[[Нитробензен]]
File:Benzoic acid.svg|[[Бензенова киселина]]
File:Aspirin-skeletal.svg|[[Аспирин]]
File:Paracetamol-skeletal.svg|[[Парацетамол]]
File:Pikrinsäure.svg|[[Пикринова киселина]]
</gallery>
== Източници ==
<references/>
[[Категория:Ароматни въглеводороди| ]]
| |||