Капитулации на Османската империя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
доформатиране
без шаблон за изтриване
Ред 1:
'''Режимът на капитулациите''' e неравноправна система от международни [[договор]]и, при която европейските държави получават известни икономически, съдебни и други привилегии в [[Османската империя]]. Тези договори дават право на чуждите поданици в османската империя да откриват [[консул|консулства]]ства, да осигуряват безмитен внос, да бъдат съдени от свои [[съд]]илища и др.
{{изтриване}}
'''Режимът на капитулациите''' e неравноправна система от международни [[договор]]и, при която европейските държави получават известни икономически, съдебни и други привилегии в [[Османската империя]]. Тези договори дават право на чуждите поданици в османската империя да откриват [[консул|консулства]], да осигуряват безмитен внос, да бъдат съдени от свои [[съд]]илища и др.
 
Първата капитулация е сключена между френския крал [[Франсоа]] и султан [[Сюлейман]] през [[1535]] г. Първите капитулации сключени от [[Високата порта]] нямат неравноправен характер, но с упадъка на империята режимът на капитулациите се превръща в средство за налагане и укрепване влиянието на европейските държави в османската империя. От 18-ти век нататък режимът на капитулациите дава все по големи привилегии на европейските [[търговец|търговци]] и подчертава второстепенното положение на османската държава в международните политически и икономически отношения.
 
След [[Освобождението на България]] [[Берлински договор|Берлинският договор]] от 1878 г. регламентира оставането на тази неравноправна система от договори в [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]]. Продължават да действат всички договори, сключени от Османската империя преди [[Руско-турската война]] 1877–1878 г., което пречи за нормалното политическо и икономическо развитие на държавата, поради което българските правителства се опитват да го премахнат.
 
През 1889–1890 от Княжество България са сключени търговски договори с редица европейски държави. На 23 февруари 1905 г. се подписва договор за [[корабоплаване]] и [[търговия]] между [[България]] и [[Русия]] с което Русия се отказва от превилигированото си отношение спрямо България. След провъзгласяване [[независимостта на България]] през 1908 г. по-голямата част от [[велики сили|Великите сили]] са против отмяната на чл. 8. и чл. 20. от Берлинския договор, регламентиращи капитулационните задължения. През 1911–1912 България успява да сключи консулски и съдебни конвенции с европейските държави. Едва по време на [[Първата световна война]] 1914–1918 година България успява изцяло да отхвърли режима на капитулациите.