Димитър Чкатров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 21:
След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония]] към България през [[1941]] година Димитър Чкатров се обявява за идеята сръбските колонисти да напуснат Македония. След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] Чкатров е изправен пред съд от новата власт заради пробългарските си убеждения. Пред съда той завършва речта си с:
 
{{цитат|Ако се обърна към моя изминат път, ще видя, че той е изпълнен само със страдания и мъчения. Откакто зная за себе си, аз дадох всичко за Македония. Ръководил съм се само от едно: доброто на македонския народ. Доживях най-тежката съдба на един син на Македония. Толкова много лежах в сръбските затвори! Днес съм изправен пред най-тежкия съд за мене...<ref>Павловски, Йован. „Студената„Судењата како последен пораз“, 1976, Тетово, с.361</ref>}}
 
Осъден е на смърт чрез разстрел. Висшият военен съд на югославската армия потвърждава смъртната присъда. Той е разстрелян заедно с [[Димитър Гюзелов]] край „Зайчев рид“, на три километра от Скопие, недалеч от пътя за [[Тетово]].<ref>Църнушанов, Коста. [http://www.promacedonia.org/kc/cyrn26_b2.html „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“], Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992.</ref>