Дирекция „Въздушни съобщения“: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ категория |
ТАБСО по българските въздушни линии |
||
Ред 12:
[[Картинка: JU 52 3M.jpg|thumb|rigth|250px|Юнкерс Ju 52/3M]]
През 1946 година ВВС на България получава 2 нови съветски военно-транспортни самолета Ли-2п. Така предназначените за военната авиация самолети също се прехвърлят в системата на гражданския транспорт. Самолетите са приети от летеца-инструктор Иван Шивачев, а известния съветски полярен летец Барилов е инструкторът провел първото обучение по ползването на тези самолети при сложни метеорологични условия и във всички часове на денонощието.
Първи главен директор на ДВС е пилотът Борис Ганев. Негови заместници са: по техническата част инж. Душко Кондов и Драган Шишков по административната част. ▼
▲Първи главен директор на ДВС е пилотът полковник Борис Ганев-кадър от военната авиация на СССР. Негови заместници са: по техническата част инж. Душко Кондов и Драган Шишков по административната част.
На [[29 юни]] [[1947]] г. на [[Летище София|летище Враждебна]] министър-председателят [[Георги Димитров]] открива първата гражданска въздушна линия София-Бургас. Първият екипаж летял по тази линия е в състав Стефан Тосунов - пилот, Тодор Гургулиев - борден механик и Павел Александров - борден радист. Редовните полети започват от [[1 юли]] [[1947]] г. Месец по-късно започват полети по линията София-Варна и временни полети по линията София-Пловдив за обслужване на гостите на [[Международен панаир Пловдив|Международния панаир]] в [[Пловдив]]. Закупени са и 3 броя от познатите на българските авиатори Юнкерс Ju 52/3m, модернизирани и произведени от френската фирма Atelier d`Avion Coulombe с наименованието '''AAC.1 Toucan''', приети в [[Париж]] и транспортирани до София от български екипажи. През есента на 1947 г. са закупени 3 едномоторни самолета '''По-2''' за нуждите на санитарната авиация. Тези машини по-късно са основните самолети на създадената селскостопанска авиация. Закупени са и 2 самолета [[Ли-2|Ли-2п]], с които е положено началото на българските международни линии. На [[13 февруари]] [[1948]] г. е открита първата линия с маршрут [[София]]-[[Белград]]-[[Будапеща]]-[[Прага]]. ▼
▲На [[29 юни]] [[1947]] г. на [[Летище София|летище Враждебна]] министър-председателят [[Георги Димитров]] открива първата гражданска въздушна линия София-Бургас. Първият екипаж летял по тази линия с Junkers Ju 52/3m LZ-UNL е в състав
==Първи терористичен акт ==
На 30.06.1948 г. по време на полета
На 15 май 1948 г. главния инспектор-пилот на ДВС Никола Александров избягва със самолет Не 111 в Турция. Последвалият терористичен акт е повод за поредната чистка и уволнение на смятаните за политически ненадеждни. Напуска най-опитния кадър на ДВС пилота Иван Шивачев и за кратко авиокомпанията остава само с шест командира при осем експлоатирани самолети. Международните полети се поемат от най-подготвените - Стефан Тосунов и Желязко Радев и спешно са обучени за командири Дако Даков и Христо Пътев.
▲На 30.06.1948 г. по време на полета София - Бургас със самолет Юнкерс-52/3м, при терористичен акт е застрелян главния директор Борис Ганев, пилотирал самолета като втори пилот. Самолетът със 17 пътници на борда е отклонен от курса под управлението на организатора на терористичния акт офицера летец Страшимир Михалакиев и е приземен в Истанбул-Турция. В Турция е заведено дело за незаконно проникване на турска територия и деветимата терористи не са върнати в България, а са осъдени (може би формално),и по-късно освободени.
==Развитие на транспортните услуги==
Първият петгодишен план предвижда увеличаването на вътрешните линии до 2365 километра, външните - до 4565 километра, преустройство на летищата, увеличаване на самолетния парк с до 80%, обучение и квалификация на персонала. С ресурсите на българската държава и кратките срокове това е неизпълнимо. Затова на 3 ноември 1948 г. в [[Москва]] се подписва междуправителствена спогодба за създаване на смесеното дружество Транспортно-авиационно българо-съветско общество „[[Балкан (авиокомпания)|ТАБСО]]“. Създаденото дружество има акционерен капитал 864 000 лева. Българската страна предоставя летища, сгради и персонал. От страна на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] се осигуряват самолети, резервни части, оборудване и наземна техника.
==ТАБСО по българските въздушни линии==
ТАБСО започва работа на 1 август 1949 г. Още до края на годината печалбата на дружеството е повече от планираните 13 000 000 лева, а до края на петилетката превозът на пътници е увеличен 2,5 пъти и на товари - 3 пъти. След петгодишна дейност ТАБСО прекратява дейността си и чрез държавното предприятие Българска гражданска авиация „[[Балкан (авиокомпания)|Балкан]]“ продължава бъдещото самостоятелно развитие на гражданската авиация.▼
ТАБСО започва работа на 1 август 1949 г. Транспортната дейност се осъществява с осем нови Ли-2п, доставени от СССР. До средата на лятото въздушната дейност на ДВС и ТАБСО се дублира. Голяма част от вече подготвените български летци преминават на работа в ТАБСО и практически още от есента на 1948 г. външните линии са поети от новата авиокомпания. При такава конкуренция, при това на държавни транспортни организации три от Юнкерсите на ДВС са консервирани и подготвени за дългосрочно съхранение, а останалите самолети заедно с двата Ли-2п заменят цивилната регистрация с военна и преминават на служба във ВВС. Така цялата материална част на ДВС се предава на 16 транспортен полк на ВВС.
▲
== Източници ==
<references />
*
{{Български авиокомпании}}
| |||