Илия Хаджитошев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 13:
== Биография ==
[[Файл:Prilep Exarchist school teachers 1892-1893.JPG|ляво|мини|250п|Учителският персонал от Прилепското българско училище от 1892-1893 година. [[Антон Попстоилов]], [[Йордан Янчулев]], [[Спиридон Мирчев]], [[Козма Георгиев]], доктор [[Йордан Бомболов]] (директор), [[Пере Тошев]], [[Даме Груев]], [[Георги Трайчев]] и [[Никола Смичков]]. Втори ред: [[Юрдан Попконстантинов]], [[Недялко Дамянов]], Илия Хаджитошев, [[Илия Иванов (революционер)|Илия Иванов]], Никола Радославов, Константин Трифонов, Стойче Димов и Ангел Воденичаров.]]
Хаджитошев е роден в град [[Прилеп (град)|Прилеп]]. В 1895 година завършва [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]]. В учебната 1897-1898 година [[Българска екзархия|Българската екзархия]] го назначава за главен учител в Ахъчелебийска каза и за директор на прогимназията в [[Устово]], по препоръка на [[Българско тайно революционно братство|Българското тайно революционно братство]] в [[Солун]]. Хаджитошев основава първия революционен комитет в Устово, в който влизат свещеник [[Атанас Келпетков]] (Келювски), [[Дечо Стояновски]], Тодор Мавродиев, Делчо Янев, Иван Самарджиев, Стою К. Хаджичонев, Иван Сулинаджиев, Пан. Пирянски, Иго Сулинаджиев, Кячю Кундураджията, Ангел Хаджихристев, Стайко Камбура, Манол Ружин, които по-късно стават ядро на комитета на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 106 - 107.</ref> Поддържа връзка със Солун чрез уреден канал през [[Соколовци|Долно Дерекьой]], където връзки са свещеник Андон Дечев, Ив. Славов и Константин Шопов.
[[Файл:Bulgarian school personal in Macedonia.jpg|дясно|мини|350п|Учители и ученици в Битолската българска прогимназия:
| |||