Хуситски войни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кръстоносци |
м Херцогство Бавария |
||
Ред 30:
Мъченическата смьрт на Хус предизвиква силно недоволство, насочено срещу свещенниците на [[Ватикана]]. Чехия се разделя на два лагера, католически и хуситски. Наложена е цялостна и принудителна секуларизация на църковните имоти. Същевременно се разширява обществено-народното движение, като селяните се опълчват срещу светските феодали, немската върхушка и императора. Пражкият градски плебс извършва [[погром]] срещу немския [[Патриций|патрициат]] и сваля градския съвет, като седем от членовете му са убити - [[Пражка дефенестрация|Първа Пражка дефенестрация]] на 30 юли 1419 г.
През същата години умира бохемският крал [[Вацлав IV]]. Правото върху трона принадлежи на неговия брат, ненавиждания в цяла Чехия [[император на Свещената Римска Империя|император]] [[Сигизмунд Люксембургски|Зигмунд Люксембургски]], който не се колебае да използва военна сила, за да реализира това си право. Открито подкрепен от папата след събора в Констанц, той е заинтересован да потуши хуситското движение. Императорът и папата обявяват [[кръстоносен поход]] срещу хусистите. В петте последователни кампании на този поход се включват (по различно време) нобили и войници от [[Унгария]], [[Полша]], [[Майсен]], [[Тюрингия]], [[Саксония]], [[Лужица|Лаузитц]], [[Хесен]], [[Силезия]], [[Австрия]], [[Хоспиталиери|Малтийския орден]], [[Италия]],
[[Файл:Miecze.svg|ляво|20 п]] През 1422 г. хуситите, предвождани от [[Ян Жижка|Едноокия Ян Жижка]], спечелват важна победа [[Битка при Немечки брод|край Немечки брод]]. Отблъсквайки нашествието на немците, хуситите навлизат в [[Саксония]], [[Бранденбург]] и [[Прусия]], но липсата на единодушие в командването им попречва да постигнат окончателна победа. Умерените хусити ''[[каликстинци]],'' които обединяват дребни благородници, по-богати [[рицар]]и и граждани не издигат някакви други политически и обществени искания освен секуларизация на църковните имоти и богослужене на чешки език. Лагерът на радикалните [[таборити]] ''(по името на [[крепост]]та [[Табор (град)|Табор]]),'' включващ обеднелите рицари, по-бедните занаятчии и селяни, от своя страна настоява за създаване на свободни църковни общини без висша духовна йерархия и разпространява призиви за равноправие и борба с угнетителите. През 1434 г. каликстинците и католическите лоялисти обединяват силите си и разгромяват таборитската войска в [[Битка при Липан|битката на Чешки брод]]. Умерените признават Зигмунд Люксембургски за крал на Чехия и на [[23 август]] [[1436]] г. той получава чешкия трон.
| |||