Разлика между версии на „Робърт Макклур“

редакция без резюме
м (r2.6.4) (Робот Добавяне: eu:Robert John Le Mesurier McClure)
 
== Ранни години ==
Роден в Уексфорд, [[Ирландия]] в семейство на военен. Първоначалното си образование получава под ръкодството на чичо си. През 1824 г. постъпва във военноморския флот и 12 години по-късно е първото му запознаване с [[Арктика]]. Участва в експедицията на [[Джордж Бак]]. След завръщането си от експедицията е произведен в лейтенант. През 1838-1839 г. извършва плавания до [[Канада]], а следващите години, до 1846 г. участва в създавасъздаването на военноморски бази в [[Канада]] и на [[Големи Антилски острови|Големите]] и [[Малки Антилски острови|Малките Антилски о-ви]].
 
Две години по-късно (1848-1849) се присъединява към експедицията на [[Джеймс Кларк Рос]], изпратена да търси [[Джон Франклин]].
 
== Откриване на Северозападния проход ==
Веднага след завръщането си от [[Арктика]] през 1850 [[Робъртг. Макклур]] е назначен за командир на кораба "Инвестигейтър" в нова експедиция 1850-1853, целта на която била същата - търсене на [[Джон Франклин]] и неговите спътници, но по стечение на обстоятелствата открива Северозападния проход.
 
През 1850 г. от [[Тихия океан]] през [[Берингов проток|Беринговия проток]] и море [[Бофорт (море)|Бофорт]] в източно направления прониква в широкия залив [[Амундсен (залив, Канада)|Амундсен]]. Тръгва на север и на 26 октомври на 118119º 36` з.д. открива южния в ход на протока [[Принц Уелски (проток)|Принц Уелски]] (между остров [[Банкс (остров)|Банкс]] на северозапад и остров [[Виктория (остров)|Виктория]] на югоизток). Зимува в централната част на протока Принц Уелски на {{coord|72|50|N|117|55|W|}}. През късната есен е проведен поход на север от местозимуването и на 26 октомври е открит северния вход на протока Принц Уелски и последния, най-западния (протока Макклур, между Банкс на юг и островите Принц Патрик и Мелвил на север) от поредицата протоци, съставляващи Северозападния проход.
 
През лятотопролетта на 1851 г. Макклур изпраща в три посоки изследователски отряди. Западният отряд под командването на лейтенант Кресуел (Cresswell) открива и изследва южния и западния бряг на остров [[Банкс (остров)|Банкс]] и открива протока [[Макклур (проток)|Макклур]] (между Банкс на юг и островите Принц Патрик и Мелвил на север), който се явява последният, най-западен от Северозападния проход. Южният отряд под командването на лейтенант Хасуел открива северозападната част на остров [[Виктория (остров, Канада)|Виктория]] – п-ов [[Принц Алберт (полуостров)|Принц Алберт]] и залива [[Принц Алберт (залив)|Принц Алберт]] ({{coord|71|20|N|117|00|W|}}). Източния отряд, ръководен от ескимоса Уиниат заобикаля от север п-ов Принц Алберт и открива заливите [[Ричард Колинсън (залив)|Ричард Колинсън]] ({{coord|72|45|N|113|52|W|}}) и [[Уиниат]] ({{coord|72|36|N|110|52|W|}}). ЗимуваПрез лятото Макклур прави опит да се придвижи с "Инвестигейтър" в североизточно направление до остров Мелвил, но достига до 73º 44` с.ш., където е спрян от ледове. Тогава англичаните решават да се върнат обратно, заобикалят от юг и запад остров [[Банкс (остров)|Банкс]] и навлизат от запад в протока Макклур, където корабът отново е спрян от непроходими ледове и зимува в залива Мерси, на северозапанотосеверното крайбрежие на Банкс, на {{coord|74|06|N|118|57|W|}}, като се налага да се съкратят дажбите на екипажа и хората започват да боледуват от цинга.
 
През април 1852 г. Макклур и екипажат му изоставят замръзналия в ледовете кораб, движат се на изток на ски и достигнат до мястото (113º 48` з.д.), до което през 1820 г. достига от изток [[Уилям Едуард Пари]] и където оставят писмо с описание на състоянието на експедицията. Следва ново зимуване, което е още по-тежко от предишното и умират няколко човека. През април 1853 г. хората са спасени от експедицията на [[Едуард Белчер]], които намират писмото на Макклур и през септември 1854 г., след ново - четвърто зимуване, се завръщат в [[Англия]] заедно с екипажа на [[Едуард Белчер]]. По този начин хората от експедицията на Макклур са първите европейци успели да преминат през Северозападния проход от запад на изток.
 
== Следващи години ==
След завръщането си през 1854 г. Макклур, като началник на експедицията, заедно с другите капитани [[Едуард Белчер]] и [[Френсис Макклинток]] и старшите офицери са предадени на съда поради това, че са изоставили в ледовете пет кораба. След известно време всички те са оправдани. Макклур, за открития от него случайно Северозападен проход е посветен в рицарско звание, повишен в звание и заедно с целия екипаж си разделят наградата от £ 10000 дадена им от британския парламент. Награден е със златни медали на Лондонското и Парижкото географски дружества и през 1857 г. в Лондон излиза от печат книгата му: ''"Discovery of the North West Passage"''.
 
От 1856 до 1861 продължава да служи във военноморския флот, достига до чин вицеадмирал през 1867 г., а през 1873 - пълен адмирал. Същата година на 17 октомври почива в [[Портсмут]] и е погребан в [[Лондон]].
 
== Памет ==