Робърт Макклур: Разлика между версии

Роден в Уексфорд, [[Ирландия]] в семейство на военен. Първоначалното си образование получава под ръкодството на чичо си. През 1824 г. постъпва във военноморския флот и 12 години по-късно е първото му запознаване с [[Арктика]]. Участва в експедицията на [[Джордж Бак]]. След завръщането си от експедицията е произведен в лейтенант. През 1838-1839 г. извършва плавания до [[Канада]], а следващите години, до 1846 г. участва в създавасъздаването на военноморски бази в [[Канада]] и на [[Големи Антилски острови|Големите]] и [[Малки Антилски острови|Малките Антилски о-ви]].

Веднага след завръщането си от [[Арктика]] през 1850 [[Робъртг. Макклур]] е назначен за командир на кораба "Инвестигейтър" в нова експедиция 1850-1853, целта на която била същата -– търсене на [[Джон Франклин]] и неговите спътници, но по стечение на обстоятелствата открива Северозападния проход.

През 1850 г. от [[Тихия океан]] през [[Берингов проток|Беринговия проток]] и море [[Бофорт (море)|Бофорт]] в източно направления прониква в широкия залив [[Амундсен (залив, Канада)|Амундсен]]. Тръгва на север и на 26 октомври на 118119º 36` з.д. открива южния в ход на протока [[Принц Уелски (проток)|Принц Уелски]] (между остров [[Банкс (остров)|Банкс]] на северозапад и остров [[Виктория (остров)|Виктория]] на югоизток). Зимува в централната част на протока Принц Уелски на {{coord|72|50|N|117|55|W|}}. През късната есен е проведен поход на север от местозимуването и на 26 октомври е открит северния вход на протока Принц Уелски и последния, най-западния (протока Макклур, между Банкс на юг и островите Принц Патрик и Мелвил на север) от поредицата протоци, съставляващи Северозападния проход.

През лятотопролетта на 1851 г. Макклур изпраща в три посоки изследователски отряди. Западният отряд под командването на лейтенант Кресуел (Cresswell) открива и изследва южния и западния бряг на остров [[Банкс (остров)|Банкс]] и открива протока [[Макклур (проток)|Макклур]] (между Банкс на юг и островите Принц Патрик и Мелвил на север), който се явява последният, най-западен от Северозападния проход. Южният отряд под командването на лейтенант Хасуел открива северозападната част на остров [[Виктория (остров, Канада)|Виктория]] – п-ов [[Принц Алберт (полуостров)|Принц Алберт]] и залива [[Принц Алберт (залив)|Принц Алберт]] ({{coord|71|20|N|117|00|W|}}). Източния отряд, ръководен от ескимоса Уиниат заобикаля от север п-ов Принц Алберт и открива заливите [[Ричард Колинсън (залив)|Ричард Колинсън]] ({{coord|72|45|N|113|52|W|}}) и [[Уиниат]] ({{coord|72|36|N|110|52|W|}}). ЗимуваПрез лятото Макклур прави опит да се придвижи с "Инвестигейтър" в североизточно направление до остров Мелвил, но достига до 73º 44` с.ш., където е спрян от ледове. Тогава англичаните решават да се върнат обратно, заобикалят от юг и запад остров [[Банкс (остров)|Банкс]] и навлизат от запад в протока Макклур, където корабът отново е спрян от непроходими ледове и зимува в залива Мерси, на северозапанотосеверното крайбрежие на Банкс, на {{coord|74|06|N|118|57|W|}}, като се налага да се съкратят дажбите на екипажа и хората започват да боледуват от цинга.

През април 1852 г. Макклур и екипажат му изоставят замръзналия в ледовете кораб, движат се на изток на ски и достигнат до мястото (113º 48` з.д.), до което през 1820 г. достига от изток [[Уилям Едуард Пари]] и където оставят писмо с описание на състоянието на експедицията. Следва ново зимуване, което е още по-тежко от предишното и умират няколко човека. През април 1853 г. хората са спасени от експедицията на [[Едуард Белчер]], които намират писмото на Макклур и през септември 1854 г., след ново -– четвърто зимуване, се завръщат в [[Англия]] заедно с екипажа на [[Едуард Белчер]]. По този начин хората от експедицията на Макклур са първите европейци успели да преминат през Северозападния проход от запад на изток.

След завръщането си през 1854 г. Макклур, като началник на експедицията, заедно с другите капитани [[Едуард Белчер]] и [[Френсис Макклинток]] и старшите офицери са предадени на съда поради това, че са изоставили в ледовете пет кораба. След известно време всички те са оправдани. Макклур, за открития от него случайно Северозападен проход е посветен в рицарско звание, повишен в звание и заедно с целия екипаж си разделят наградата от £ 10000 дадена им от британския парламент. Награден е със златни медали на Лондонското и Парижкото географски дружества и през 1857 г. в Лондон излиза от печат книгата му: ''"Discovery of the North West Passage"''.

От 1856 до 1861 продължава да служи във военноморския флот, достига до чин вицеадмирал през 1867 г., а през 1873 - пълен адмирал. Същата година на 17 октомври почива в [[Портсмут]] и е погребан в [[Лондон]].