Васил Караконовски: Разлика между версии

}}

 

 

== Биография ==

 

Васил Караконовски е роден през 1840 г. в Ловеч в семейството на търговец. Негов брат е [[Борис Караконовски]]. Остава от малък сирак. Първоначално образование получава в Ловеч. Със съдействието на чичо си заминава за [[Белград]] където завършва [[гимназия]]. През 1859 г. заминава за [[Русия]] и с помощта на Славянския благотворителен комитет завършва медицина в [[Московски университет|Московския университет]].

 

През 1864 г. по препоръка на [[Иван Аксаков]] и графиня Булдова е назначен за лекар на Руското посолство в [[Цариград]]. Установява връзки с посланика [[граф Игнатиев]], печели доверието на дипломатическите среди и благосклоноста на турските власти. Подпомага българи за обучение в Русия и укриване на преследвани от турската власт. Лекар на руското консулство в [[Солун]]. Открито афишира стремежа на българския народ за самостоятелна Българска църква. Работи за преориентирането на руската политика по българския църковен въпрос. За тази дейност е поставен под домащен арест.

През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] е на служба в Канцеларията на княз [[Владимир Черкаски]] за уреждане на гражданските дела в новоосвободените български земи. Алармира Главния щаб на Руската армия за турските зверства в хода на [[Ловеч (битка)|битката за Ловеч]]. Работи в канцеларията на руския посланик в Цариград, [[Нелидов|А.И. Нелидов]]. Управител и лекар в руската болница в Цариград.

 

Народен представител в I- о [[Велико народно събрание]]. Член на делегацията, която в двореца [[Ливадия]] връчва на [[Александър I Батенберг]] акта на Великото народно събрание за избора му за [[Княз]] на [[Княжество България]].

 

 

 

== Източници ==

<references />

* Енциклопедия. Българската интелигенция…С. 1988, с. 316

 

{{DEFAULTSORT:Караконовски, Васил}}