|
[[Картинка:Adrenalin - Adrenaline.svg|мини|Структурна формула на адреналина.]]
Aдреналинът представлява хормон и невротрансмитер. Той се произвежда в клетките на надбъбречната медула(сърцевина), както и в някои неврони на централната нервна система. Химически, адреналинът спада от групата на моноамините, наречени катехоламини. Синтезира се от аминокиселините: фенилаланин и тирозин. Нарича се още хормон на среса , поради факта, че при стресови ситуации синтезата на адреналин се усилва значително.
'''Адреналинът''' е [[хормон]], който се произвежда от [[надбъбречна жлеза|надбъбречната жлеза]]. Спада към групата на [[катехоламини]]те.
Практическият ефект от адреналина е приток на хормони в резултат на възбуда на организма, което води до ускоряване на ритъма на жизнените функции. Има отношение към въглехидратната обмяна, антагонист на [[инсулин]]а. Медиатор при провеждането на нервни импулси. Повишава рязко, но непродължително артериалното налягане, възбужда дихателния център, понижава тонуса на гладката мускулатура на бронхите, забавя перисталтиката, повишава нивото на кръвната захар, повишава основната обмяна. Синтетичният вариант на адреналинът се нарича епинефрин, който се използва в болнична обстановка, за лечение на спешни състояния като: сърдечен арест, анафилактичен шок, сърдечно-белодробна реанимация. В състава на лекарства с кръвоспиращо действие. Заедно с лидокаин хидрохлорид влиза в състава на инжекционните разтвори за локална анестезия Ксилодрен. Адреналинът - хормонът на стреса ▼
* Изхвърлянето на адреналин съответства на точно определена реакция на организма към стреса
Екстракти от надбъбречната жлеза, за първи път са проучени от полският физиолог Napoleon Cybulski през 1895. През 1901 г. японският химик Jokichi Takamine успешно изолирал и пречистил хормона от надбъбречните жлези на овце и говеда. Епинефринът, който представлява синтетично създаден адреналин, за първи път е синтезиран в лаборатория от Фридрих Столц и Хенри Драйсдейл Dakin през 1904 г.
*Последствията от сблъсъка: внезапна бледност, присвиване на сърцето и обливане в пот
Значително количество адреналин се отделя при различни стресови ситуации например: страх, гняв, опастност, усилено физическо натоварване и др.Основната роля на адреналина е да подготви организма за справяне с възникналата ситуация. Влиае също и на емоционалното състояние.
Адреналинът е хормон, който се отделя от надбъбречните жлези или, по-точно, от средната част на надбъбречните жлези, която покрива бъбрека и чиято главна квартира се намира в симпатикусовата нервна система. Благодарение на тази система ние можем да се изправим срещу множеството ограничения, наложени от заобикалящата ни среда. Схематично погледнато, тя управлява спешните състояния, докато парасимпатикусовата нервна система се занимава с текущите дела, необходими за доброто функциониране на нашия организъм /например храносмилане/.
Следователно ние разполагаме с отлично средство за противодействие срещу външните атаки като стреса, страха, усилието или емоцията.
▲ПрактическиятФункцията ефект отна адреналина е притокда: на хормони в резултат на възбуда на организма, което води до ускоряване на ритъма на жизнените функции. Има отношение къмповишава въглехидратната обмяна, антагонистслужи накато [[инсулин]]а. Медиатормедиатор при провеждането на нервни импулси ., Повишаваповишава рязко, но непродължително артериалното налягане, възбужда дихателния център, понижава тонуса на гладката мускулатура на бронхите, забавя перисталтиката, повишава нивото на кръвната захар, повишава основната обмяна. Синтетичният вариант на адреналинът се нарича, епинефрин, който се използва в болнична обстановка, за лечение на спешни състояния като: сърдечен арест, анафилактичен шок, сърдечно-белодробна реанимация. В състава на лекарства с кръвоспиращо действие. Заедно с лидокаин хидрохлорид влиза в състава на инжекционните разтвори за локална анестезия Ксилодрен. Адреналинът - хормонът на стреса
Функцията на термостат
Адреналинът се задейства точно тогава: стресът отключва неговото отделяне от надбъбречните жлези. Неговата мисия е да мобилизира съответните запаси от енергия, за да приспособи тялото към стреса. По време на занимание със спорт, под негово въздействие, количеството кръв се увеличава, за да храни правилно мускулите. Активността на хранопровода намалява /за да не пречи на заниманието/, докато в същото време потенето се засилва, за да позволи на тялото да отстрани излишъка от натрупана енергия.
Човешкото тяло, което по принцип е много добре смазан механизъм, се саморегулира непрекъснато. Но понякога адреналинът може да стане капризен и тогава организмът прави засечки. Например при тумор в надбъбречните жлези адреналинът става хирерактивен. Най-честите прояви на това производство на адреналин /силна бледнина, под, гръдни спазми, пристъпи на тревожност/ се придружават тогава от много силно кръвно налягане.
Синтетичната форма на адреналина, епинефрин, се използва за бързо лечение на редица усложнения като: повърхностно кървене, бронхоспазми, хипогликемия, сърдечен арест, анафилаксия и др.
Той изменя нашето поведение
В състояние на покой, в организма се синтезира нормално количество адреналин, но при различни болестни състояния, например тумор на надбъбречната жлеза, може да доведе до смущения всекреция.
Понякога също така производството на адреналин става безразборно без точна причина с мъчителни вторични последствия. И това е нормално. Полето на адреналина е толкова голямо, че неговото свръхпроизводство ще въздейства върху социалното и емоционално поведение. Доказателство за това е следният пример с една от производните на адреналина – норадреналина.
При засилено производство на адреналин, най-честите симптоми са: силна бледост, пот, гръдни спазми, пристъпи на тревожност, силно кръвно налягане и др.
Норадреналинът влияе върху нашето състояние на будност. В случай на чест стрес той се произвежда в повишено количество. Резултатът, уви, е много разпространен: човек се върти цяла нощ в леглото, без да подозира и за миг, че това негово състояние се дължи на действието на този хормон.
При намалена продукция се наблюдава: отпадналост, замаяност, ниско кръвно налягане, гадене и др.
В обратния случай системата може да се повреди. Тогава човек страда от състояние, наречено дневна сънливост, което е не по-малко неприятно от предходното.
С една дума, влиянието на адреналина и на неговите производни /които са по-малко известни, но също толкова активни/ върху нашето емоционално поведение, нашето храносмилане, върху физическия ни и интелектуален тонус, въобще върху целия ни живот, е много голямо. Ето защо ние трябва да са научим да го управляваме правилно, иначе нашето съществуване ще стане нетърпимо.
{{Хормони}}
|
