Арнолд Зомерфелд: Разлика между версии

От [[1900]] г. завежда катедрата по техническа механика в Техническия институт в [[Аахен]]. През [[1906]] г. става професор по теоретична физика в [[Лудвиг Максимилиан университет|Мюнхенския университет]], където създава един от най-значителните центрове по теоретична физика. Въпреки предложенията да застане начело на други известни катедри, той остава в [[Мюнхен]] до края на живота си, с изключение на едно прекъсване за временна професура в [[САЩ]] ([[Уисконсин]]ски университет 1922/1923) и за пътувания като академичен преподавател из [[Азия]] ([[Индия]], [[Китай]], [[Япония]]) и в САЩ (1928/1929). Дори след излизането си в пенсия през [[1935]] г. той продължава до преподава до [[1940]] г. Причината за това била, че според Зомерфелд подходящ за негов заместник бил ученикът му [[Вернер Хайзенберг]], но срещу него имало силно противодействие от страна на представителите на т. нар. „немска физика“ или „арийска физика“, които се противопоставяли на „еврейската физика“ и в крайна сметка наложили свой кандидат. След [[Втора световна война|Втората световна война]] Зомерфелд отново искал да има последовател, който да продължи традицията на неговата научна школа и предлага кандидатурите на Хайзенберг, [[Ханс Бете]] и Карл Фридрих фон Вайцзекер.

 

1. Обстоятелството, че ученият работи в област, която няма представител в Нобеловия комитет по физика и научният принос не може да бъде оценен.

2. Според регламента, Нобелова награда се присъжда за конкретно откритие, а не за цялостна дейност.