Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
'''Климент I''' ({{lang-la|Clemens Romanus I}}) — апостол от седемдесетте, съгласно официалните хроники на Римокатолическата църква („Annuario Pontificio, citta del Vaticano“) — четвърти [[папа]] (от [[88]] или [[90]] до [[97]] или [[99]]), по други версии — трети по ред папа.
 
[[Светец]], паметта му се почита на [[23 ноември]]. На него се приписва авторството на две послания до римските християнски общности и побратимени църкви в [[Коринт]]. Първото послание се смята за автентично, но второто послание всъщност е проповед и апокриф, който погрешно се приписва на св. Климент Римски. То датира от средата на II-III в. сл.и е писано от юдеохристиянин в ХрСирия. Като тълкува текста от книгата [[Битие]] (1:27) за сътворението на човека като мъж и жена, Псевдо-Климент Римски настоява в алегоричен дух, че под “мъж” трябва да се разбира [[Христос]], а под “жена” - [[Църква|Църквата]]. Тя принадлежи на духовния свят, но става видима в последните дни, за да спаси човечеството. Повечето изследователи са убедени, че това учение повтаря учението на [[гностици|гностиците]] валентиниани за двойката (“сизигия”) предвечни [[еон|еони]], които се наричат “Човек” и “Църква”.
 
Най-ранните жития говорят, че св. Климент е починал мирно. Съвпадението на неговото име с това на брата на император [[Домициан]] — Тит Флавий Клемент, убит през [[96]] година по заповед на императора (заради слухове, че симпатизира на християнството), способствало за появата през средновековието на красиви агиографични легенди за чудесата в странстванията и мъченическата смърт на папа Климент I. По версията на житието от 9 век е [[мъченик]], удавен, завързан за котва, в [[Черно море]] в [[Крим]]. Според православната легенда на дъното на морето изниква храм с неговите [[мощи]] и един път в годината морето се разделяло, храмът се показвал и християните ходели там на поклонение.
 
==Изследвания==
* Савваитов П. И. Святой Климент, еп. Римский. Патрологический опыт. СПб., 1852.
* Августин (Гуляницкий), еп. Два окружныя послания св. Климента Римскаго о девстве, или к девственникам и девственницам. - Труды Кiевской Духовной Академiи, 1869, май, 193-201; http://www.krotov.info/acts/01/3/kliment_1.htm.
* Уханова, Е. В. Культ св. Климента, папы Римского, в истории византийской и древнерусской церкви IX - первой половины XI в. - Annali del’Istituto universario Orientale di Napoli. Aion Slavistica, 5, 1997-1998, 514-519.
* Задворный, В. Л. Первое Послание Климента I к коринфянам // Он же. Сочинения римских понтификов эпохи поздней Античности и раннего Средневековья (I-IX вв.). М., изд. францисканцев, 2011, 27-32.
* Задворный, В. Л. Климент I — первый небесный покровитель Древней Руси // Он же. Сочинения римских понтификов эпохи поздней Античности и раннего Средневековья (I-IX вв.). М., изд. францисканцев, 2011, 274-280.
 
 
== Външни препратки ==
Анонимен потребител