Уикипедия

Димитър Петков (композитор): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Димитър Петков|Димитър Петков (пояснение)|тип=личност}}
{{Биография инфо
| име = Димитър Христов Петков
| портрет =
| описание = български композитор и диригент
Ред 13:
 
== Биография ==
Димитър Христов Петков е роден на 4 май 1919 г. в гр. Смолян. Майката е народна певица. Завършва Софийския държавен университет със специалност химия. През 1950-1952 г. е в [[Национална музикална академия|Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“]] и завършва със специалности: специалност композиция при проф. Веселин Стоянов и дирижиране при проф. Асен Димитров. Едновременно работи като диригент на Ансамбъла за песни и танци на Министерството на вътрешните работи. В периода 1953-1954 г. специализира в Московската консерватория композиция при [[Арам Хачатурян]] и полифония при Сергей Скребков.
 
От 1954 до 1963 г. е директорДиректор на Народната опера (1954-1963). Преподавател по полифония в Музикалната консерватория (1958-1960). Заместник председател на Комитета по изкуство и култура (1960-1972), председател на Съюза на българските композитори (1972-1980).
 
Работи в областта на хоровата песен, написана върху родопски народни песни : "„Делю Делю хайдутин "хайдутин“, " Хайдушка "„Хайдушка“, " Носталгия „„Носталгия“ и др. Автор е на масовимасовите песни :“„Майска Майска песен "песен“, " Слава„Слава на партията "партията“, " Училище любимо„Училище "любимо“, "„Роден Роден кът "кът“ и др. В инструменталното му творчество намира място филмовата музика : " Плодовете„Плодовете на нашата земя "земя“ (1953), " Антонивановци "„Антонивановци“ (1958);▼
=== Творчество ===
музикамузиката към танцовитанцовите постановки : „Ръченица“, „Овчари“, „Женско хоро“; сюити, полифонични песни за [[флейта]], [[кларинет]], [[и фагот]]; [[оперета ]]:оперите „Неспокойни сърца“, „Крива пътека“ и др.▼
▲Работи в областта на хоровата песен, написана върху родопски народни песни : " Делю хайдутин ", " Хайдушка ", " Носталгия „ и др. Автор е на масови песни :“ Майска песен ", " Слава на партията ", " Училище любимо ", " Роден кът " и др. В инструменталното му творчество намира място филмовата музика : " Плодовете на нашата земя " (1953), " Антонивановци " (1958);
▲музика към танцови постановки : „Ръченица“, „Овчари“, „Женско хоро“; сюити, полифонични песни за [[флейта]], [[кларинет]], [[фагот]]; [[оперета ]]: „Неспокойни сърца“, „Крива пътека“ и др.
 
Автор е на музиката на популярната песен „Пътнико свиден“. Песента „Дельо хайдутин“ по негова музика и в изпълнение на [[Валя Балканска]], заедно с произведения на [[Хендел]], [[Бах]], [[Моцарт]] и др. е включена в посланието на човечеството към Космоса — -„Гласовете на Земята“.
 
=== Награди ===
* Орден „Св. Св. Кирил„Кирил и Методий“ I ст.
* Орден „Червено знаме на труда“
* Лауреат на [[Димитровска награда]] (1969)
* Звание Герой“Герой на социалистическия трудтруд“ и Орден „Георги Димитров“ (1979)
* Народен артист (1974)
* "ЗаПровъзгласен за [[Почетен гражданин на Ловеч]] на 26 април 1979 г. „За големите му заслуги в развитието на музикалното творчество в страната и утвърждаване на Люляковите музикални тържества " Панайот„Панайот и Любомир Пипков "Пипков“ в [[Ловеч]]" , на [[26 април]][[1979]] гЛовеч“. е провъзгласен за [[Почетен гражданин на Ловеч]]
* Почетен гражданин на [[Смолян]].
 
== Източници ==
<references />
* Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей — Ловеч, съставител Капка Кузманова , ИК " Витал "„Витал“, Велико Търново,Вт. ISBN 978-954-8259-84-2
 
{{СОРТКАТ:Петков, Димитър}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Петков_(композитор)“.